Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

Срещите ми за деня бяха отменени, затова се прибрах у дома, зашеметен от бяс. Кейт се изненада, когато ме видя. Изглеждаше тъжна, депресирана и някак отчуждена от мен. Каза ми, че сестра й завела Итън в музея, за да види мумиите, а аз й разказах как охраната на летището ме бе задържала почти два часа заради фалшивото подозрение, че нося бомба със себе си.

Кейт едва ме слушаше, а обикновено подобни случки я заинтригуваха. Очаквах, че ще ме изслуша с блеснали от ярост очи и с негодувание ще каже нещо от рода на: „Шегуваш се. Ама че гадни копелета!“

Тя обаче само изцъка съчувствено. Мислеше за друго. Очите й бяха зачервени и изглеждаше съсипана. Докато й разказвах как побесня Дик Харди, тя ме прекъсна.

— Сигурно си ужасно нещастен с мен.

— Сега пък какво има? — учудих се. — Какво може да те накара да кажеш подобно нещо?

Тя смръщи вежди и очите й се напълниха със сълзи.

— Седя тук по цял ден като… като инвалид. Знам, че ти липсва секс.

— Кейт, откъде пък ти хрумнаха тези идеи? Бременна си. Рискова бременност. И двамата го разбираме. Заедно сме в това.

Тя заплака още по-силно. Едва успяваше да проговори.

— Вече си старши вицепрезидент. Голяма клечка. Сигурно безброй жени ти се нахвърлят.

Наведох се към нея и я погалих по косата. Бременността, смахнатите хормони и вечното лежане явно я подлудяваха.

— Дори не сънувам еротични сънища — пошегувах се. — Не се тревожи за такива глупости.

Но тя се протегна към нощното шкафче, взе нещо и ми го подаде.

— Защо, Джейсън? Как можа?

Погледнах предмета. Презерватив.

— Не е мой — казах бързо.

Тя поклати глава бавно.

— Беше в джоба на сакото ти.

— Невъзможно.

— Тази сутрин, когато си опаковаше багажа, остави сакото си на леглото. Когато станах, напипах нещо в джоба ти — задиша тежко тя. — И аз… о, Господи! Не мога да повярвам!

— Бебчо, не е мой.

Кейт се вторачи в мен. Лицето й беше покрито с червени петна.

— Моля те, не ме лъжи. Не ми казвай, че носиш чужд презерватив със себе си.

— Не съм го слагал в джоба си, Кейт. Повярвай ми, не е мой.

Тя сведе глава и отблъсна ръцете ми.

— Как можа да го направиш? Как можа да го направиш?

Вбесен, измъкнах миникомпютъра от джоба си и й го подхвърлих.

— Давай — изкрещях. — Това е личният ми бележник. Прегледай го. Може и да успееш да разбереш откъде, по дяволите, ще намеря време за друга жена. Хайде, давай!

Кейт се вторачи в мен объркано.

— Хайде да видим — продължих. — А, да. Например едно бързо чукане между срещата в девет без петнайсет и събранието в девет? Кратко хоризонтално мамбо между преговорите в десет и разговора ми с Детуайлър в десет и петнайсет?

— Джейсън.

— Или минута и половина див секс между конферентното обаждане в единадесет и половина и събранието в дванадесет? Кейт, осъзнаваш ли колко смахната е идеята ти? Дори да исках да направя нещо подобно, а аз определено нямам желание, нямам дори една свободна секунда! И съм бесен, че изобщо можеш да ме обвиниш в такава гадост. Не мога да повярвам.

— Той ми каза. Сподели, че се тревожи за нас.

— Кой?

— Кърт. Първо твърдеше, че не трябвало да говори за това, защото не било негова работа. Но после призна, че се притеснява, да не би да имаш извънбрачна връзка.

Думите й бяха приглушени и едва успявах да я чуя.

— Кърт — повторих. — Кърт ти го каза. И кога?

— Не знам. Преди около две седмици.

— Не разбираш ли какво прави той? Действията му съвпадат идеално с всичко друго.

Кейт ме погледна отвратено.

— Не става дума за Кърт, каквито и недостатъци да има — прекъсна ме тя. — Имаме си по-сериозни проблеми от Кърт.

— Не, Кейт, не знаеш нищо за него. Не знаеш какво направи.

— Ти ми каза.

— Не — възразих. — Има и друго.

Разказах й абсолютно всичко.

Недоверието й бързо се стопи. Или по-точно казано, се замени с ужасена изненада.

— Всичко ли ми казваш?

— Да.

— Джейсън, трябва да съобщиш в полицията. Без анонимни обаждания. Открито. Нямаш какво да криеш. Разкажи им всичко, което знаеш. Всичко, което сподели с мен.

— Кърт ще разбере.

— Хайде, Джейсън, трябва да го направиш.

— Кърт познава хора на безброй места. В щатската полиция и къде ли не още. Ще научи. Подслушва навсякъде.

Замълчах за момент, после добавих:

— И ме заплаши, че ще ти направи нещо.

— Не би могъл. Харесва ме.

— Ние с него също бяхме приятели, забрави ли? Но той е абсолютно безмилостен. Ще направи какво ли не, за да се защити.