Кърт играеше страхотно тази вечер, но това бе обичайно за него. Изненадващ бе успехът на Тревър. Беше добър играч и обикновено при всеки мач постигаше задоволителни резултати, но тази вечер топките направо се взривяваха от ударите му. Дори самият той изглеждаше въодушевен. Реших, че увереността му е подсилена от идеята, че скоро ще ме провали. Играеше по-добре дори от Кърт.
Отборът на „Метадайн“ не бе особено добър. Компанията произвеждаше компютърни чипове, а това не звучи твърде вълнуващо. Бейзболните мачове бяха най-интересното забавление за служителите й, но тази вечер не се кефеха на играта.
В четвъртото полувреме Тревър удари поредната топка и бухалката излетя от ръката му и падна на земята. Случи се нещо странно.
Върхът на бухалката му изхвърча и се търколи на тревата. Играчите се засмяха, дори Тревър се присъедини към тях. Един от хората на „Метадайн“ вдигна капачката на бухалката, изгледа я любопитно и я претегли в ръката си.
— Човече, това е тежко — отбеляза той. — Вижте!
Занесе капачката на друг от отбора си, който, доколкото си спомнях, бе електроинженер. Инженерът претегли капачката в ръката си.
— Охо, някой е сложил рибарски тежести в капачката — каза той. — Невероятно.
После отиде до бухалката и я вдигна. Разгледа я внимателно и махна на съотборниците си.
— Хей! — извика един от тях. — Тази бухалка е подправена!
Тревър вдигна поглед, за да провери какво става.
— Нагласил си бухалката — възмутено го обвини един от хората на „Метадайн“.
— Какво? — учуди се Тревър и се втурна към тях.
Нашият отбор също тръгна към пейките, за да види за какво бе суматохата.
— Вътрешността на бухалката е изтънена — обясни инженерът. — Дори можеш да видиш стърготините. И някой е сложил оловна лента в края.
— Хей, не съм правил нищо такова! — протестира Тревър. — Дори не знам как.
— Да бе — отвърна един от съперниците заядливо. — Някоя магьосница ти е помогнала.
— Не съм! — изкрещя Тревър.
— Губите мача — заяви инженерът. — Това е мошеничество.
— Нищо чудно, че напоследък „Ентроникс“ печелят мачовете — захилиха се противниците. — Мошеничестват.
Отборът на „Метадайн“ настоя да провери и останалите ни бухалки, но откриха само обичайните драскотини. Единствено бухалката на Тревър бе незаконна. Изтъняването на стените и добавянето на тежест в края увеличавало „трамплиновия ефект“, както го нарече инженерът, и бухалката вършела невероятна работа.
Но Тревър не бе готов да се предаде без борба. Стоеше насред игрището в чисто новите си бели маратонки „Адидас“ и протестираше, че никога не е мамил в спорта и не би направил подобно нещо, пък и дори не знаел как да го направи.
Трудно е да се каже колко души му повярваха. Чух как Фестино казва на Летаски:
— За един прост мач между две компании? Това е сериозен конкурентен дух.
Летаски, вечният дипломат, се престори, че не чува. Беше ми казал, че играе баскетбол с Тревър и Глийсън в четвъртък вечер, и наистина внимаваше да не заема страна.
— Или бухалката си е била така — каза Тревър, — или…
И вдигна очи към Кърт.
— Това копеле го е направило. Отново ме прекара — изкрещя той и посочи към мен и Кърт. — Тези двамата. Момчета, не сте ли забелязали, че напоследък сме подложени на терор?
Кърт го изгледа объркано, сви рамене и се отправи към паркинга. Последвах го.
— Защо? — попитах, когато се отдалечихме от останалите.
— Не мислиш, че аз съм го направил, нали?
— Мисля.
Тревър ни настигна и заговори бързо на Кърт:
— Ти си интересен тип. Потаен.
— Така ли? — спокойно попита Кърт.
— Направих известни проучвания — добави Тревър. — Открих сайт на специалните части и направих запитване. Попитах дали някой познава Кърт Семко.
Кърт го изгледа мрачно.
— И откри, че не съществувам, така ли? Аз съм мираж. Член съм на програмата за защита на свидетелите.
Наблюдавах спора им озадачено.
— Някой ми отговори на следващия ден. Не знаех, че си позорно уволнен от армията, Кърт. Ти знаеше ли, Джейсън? Ти го препоръча.
— Тревър, достатъчно — казах.
— И знаеш ли защо е уволнен позорно, Джейсън?
Не отговорих.
— Знаеш ли изобщо нещо за гнусотиите, които е вършил в Ирак?
Поклатих глава.
— Сега разбирам защо приятелчето ти е готово да ти върши мръсната работа — продължи Тревър. — Защо е съгласен да е инструмент в тоталитарния ти режим на терор. Защото му уреди работа, каквато никога не би получил, ако някой се бе поровил в миналото му. Можеш да ме заплашваш колкото си искаш — обърна се той към Кърт. — Можеш да се опитваш да ме саботираш. Но накрая и двамата ще паднете отвисоко.
Читать дальше