Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

— Какво е интересното?

— Ще поговорим утре сутрин, когато вече ще разполагам с нещо по-солидно.

На сутринта прегледаха Кейт на видеозон, за да се уверят, че всичко е наред. Сестрата ни попита дали искаме да знаем пола на бебето. Кейт бързо отказа. Съобщиха ни, че ще ни изпратят резултатите от прегледа, без да споменават пола.

Изписаха Кейт от болницата и една от сестрите я докара до главния вход в инвалидна количка. Закарах я у дома. Пропуснах сутрешната си тренировка и прекарах няколко часа в ролята на добър съпруг. Настаних Кейт удобно в леглото и поставих подлога до нея, за да не й се налага да става до тоалетната. Уверих се, че телефонът и дистанционното са на нощното шкафче, после включих лаптопа й и го сложих на моята страна на леглото. Струпах и купчина книги до него. За Коледа й бях подарил няколко руски романа: „Ана Каренина“, „Братя Карамазови“, „Престъпление и наказание“. Аз лично бих предпочел да получа чорапи за Коледа, но Кейт бе адски щастлива. Често казваше, че искала да има достатъчно време, за да изчете всички романи на Достоевски. Е, сега имаше възможност да го направи. Тя грабна „Братя Карамазови“ и потъна в нея.

Пристигнах в службата късно и проверих имейлите си. Кърт ме канеше на обяд. Обадих му се да отклоня поканата:

— Благодаря, човече, ама ще хапна един сандвич в кабинета. Затрупан съм и…

— Направих резервация в хубав японски ресторант в Бостън — прекъсна ме той. — За един часа.

Не знаех, че Кърт обича японска храна и не загрях защо настояваше толкова.

— Друг път ще се порадваме на сушито — казах.

— Не — твърдо отговори той. — Извадихме късмет. Ще се срещнем в „Кензай“ в един.

— Ще те закарам дотам.

— Няма нужда. Вече съм в града. Взех си свободен ден.

Работех в японска компания от години, но никога не си бях падал по японската храна. Беше прекалено здравословна и ограничена.

— Е, какво става? — попитах любопитно.

— Ще видиш. Гладен ли си?

— Не много.

— И аз не съм. Не се тревожи.

Заведоха ни до ниска лакирана маса. Наложи се да си събуем обувките и да се настаним на татамите на пода. На масата върху нагревателна плоча къкреше тенджера с мътна вода, в която плуваха водорасли.

— Имаш ли нужда да отидеш до тоалетната? — попита ме Кърт.

— Не, татенце. Благодаря.

— Защо все пак не го направиш?

— Дълъг обяд ли си замислил?

— Мъжката тоалетна е надолу по коридора. Но няма да е зле да продължиш до последното сепаре вдясно.

— И?

— Отивай.

Свих рамене и тръгнах към последното сепаре. Параван от оризова хартия осигуряваше усамотение на гостите на ресторанта, но когато го помръднах леко, успях да надникна вътре.

Гледката ми взе акъла.

Лорна Евърс от общината в Атланта се наслаждаваше на романтичен обяд с мъж с посребрена коса и дълбоки очи. Стив Бингам, президентът на „Еървю системс“.

Компанията, която току-що бе спечелила сделката с летището в Атланта, измъквайки ни я изпод носа.

Седяха един до друг и се целуваха страстно, а ръката на Лорна майсторски масажираше чатала на Стив. На масата имаше недокосната чиния с кървавочервени резенчета телешко.

Едва се сдържах да не съборя паравана и да съобщя на Лорна Евърс какво мислех за действията й. Върнах се на нашата маса.

Кърт ме наблюдаваше с повдигнати вежди.

— Откъде знаеше? — попитах с леден тон.

— Казах ти, познавам един тип в Мариета. Той пък познава частен детектив в Атланта, който често работи с общината им. Та уредих наблюдение в хотелската стая на Лорна Евърс.

— Мамка му! Тя е шибан общински служител. Подобни действия са забранени от закона.

— Точно така. Етичен кодекс, алинея 2–812 и 2–813 — отбеляза Кърт. — Реших, че ще искаш да узнаеш някои подробности. Госпожица Лорна не само може да загуби работата си, но и да я пъхнат в затвора за половин година. А и не мисля, че съпругът й би се зарадвал да научи новината.

— Значи е омъжена?

— Стив Бингам пък е женен. Има и пет деца.

Изправих се.

— Извини ме. Ще отида да поздравя Лорна.

Върнах се до сепарето й и дръпнах рязко паравана. Двамата любовници се бяха отдали на бурната си страст и вдигнаха очи изненадани и притеснени.

— Здрасти, Лорна — поздравих весело. — Чудесно местенце, нали?

— Дж… Джейсън?

— Чух, че пролетните им рулца са великолепни.

— Ти… какво…

— Няма ли да ме представиш на приятеля си? Стив, нали? Стив Бингам от „Еървю системс“ Запознахме се на „Техком“.

Яркочервеното лице на Бингам контрастираше странно със сребристата му коса. Той бързо кръстоса крака, за да прикрие мощната издутина в панталона си.