Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

— Не, прав беше. Не трябваше да го изключвам. Майната му на протокола. Кърт, така и не ти благодарих вчера.

— Няма нужда.

— Е, благодаря ти, човече. Задължен съм ти. За пореден път.

— Да не би да си водиш дневник със задълженията?

Във всеки свободен момент ровех из интернета, за да се сдобия с информация за плацента превиа. Някои от сайтовете се отнасяха леко към проблема, сякаш не бе голяма работа, но други го караха да звучи адски страшно. Не знаех на кого да вярвам.

Летаски се появи в кабинета ми, издокаран в костюм и вратовръзка.

— В интернет ли си? — попита той.

— Да.

— Влез в сайта на общината в Атланта.

Послушах го.

— Сега кликни на отдели и после на „Снабдяване“.

— Какво има, Джим? Искаш да ме тормозиш ли?

— Не, искам лично да го видиш. Кликни на оферти.

Внезапно на екрана се появи сделката, за която си мислех, че е наша. С огромни червени букви пишеше: „Най-ниска оферта: «Еървю системс». Предстои подписване на договора“. Името за връзка бе Лорна Евърс.

Стомахът ми се сви.

— Мамка му! Искаш да кажеш, че тези копелета ни накараха да ги забавляваме на вечеря, а през цялото време съобщението е било в сайта им?

— Появи се тази сутрин.

Облегнах се изморено на стола.

— Мамка му. Имахме нужда от тази сделка. Мислех, че със сигурност ще я сключим.

— Нямаше никакъв шанс — каза Летаски. Работата е била уредена.

„Работата е била уредена“. Любимото оплакване на всеки продавач. Заедно с „Те никога не отговарят на съобщенията ми“.

— Нямаш представа колко се нуждаехме от тази сделка. Значи това е краят? Свършено ли е?

— Официално, договорът предстои. Но всъщност изглежда свършено.

— Е, опитахме — въздъхнах. — Направихме всичко възможно.

— А това невинаги е достатъчно — отбеляза Летаски.

На екрана се появи имейл от Дик Харди. Заглавието беше „Атланта“. Съобщението съдържаше само една дума: „Е?“

Отговорих бързо: „Все още работя по въпроса. Не съм настроен оптимистично“.

Летаски тръгна към вратата, но спря за момент.

— Слушай, Тревър ме покани да играя баскетбол с него в четвъртък вечер. Ако Гейл ме пусне, вероятно ще го направя.

— Добре.

— Просто исках да знаеш. Не взимам страна или нещо подобно.

— Страна? Тревър е просто мой помощник. Не сме врагове.

— Добре — кимна Летаски. — Но нали знаеш… е, вероятно не трябва да говоря по въпроса, тъй като съм нов тук, но някой казвал ли ти е някога, че Тревър говори против теб?

— Съжалявам да чуя подобно нещо.

— Понякога твърди, че си безмилостен и постъпваш нечестно със съперниците си.

Поклатих глава и се усмихнах тъжно.

— Мислех си, че трябва да знаеш — добави Летаски.

— Е, съжалявам за Тревър. Но ти благодаря, че ми каза.

След като Летаски си тръгна, се вторачих в сайта на летището в Атланта, после вдигнах телефона и се обадих на Кърт.

— Имам нужда от помощта ти — казах.

Мили Боже, помислих си. Пак ще оплескам нещата.

— За последен път — добавих.

Вечерта лекарите ни съобщиха, че Кейт е достатъчно добре, за да се прибере у дома на следващата сутрин. Това бе чудесно и за мен — бях невероятно схванат след няколкото нощи на мекото канапе в болничната стая. Предложих й да наема медицинска сестра, която да се грижи за нея у дома, тъй като не трябваше да става от леглото, но Кейт заяви, че говоря глупости и не се нуждаела от помощ.

Изгледа ме с крайчеца на окото си и добави:

— Сузи иска да дойде на гости. Да се увери, че съм добре.

Кимнах.

— Чудесно. Не искам да си сама.

— Тя ще долети от Нантъкет.

Както винаги, Крейг и Сузи бяха наели луксозна вила в Нантъкет за август и септември.

— Ще се радвам да видя Сузи и Итън отново — казах. — Но не и Крейг.

Господи, нямаше ли законен лимит на броя пъти, в които трябваше да виждам Крейг?

— Крейг няма да дойде. Върнал се в Ел Ей. Сузи ще доведе само Итън. А за него ще е хубаво да прекара известно време с теб.

— За Итън ще е хубаво да го вземат от родителите му и да го настанят в сиропиталище.

— Джейсън!

— Както и да е, няма да имам много време да се мотая с него.

— Знам.

— Е, радвам се, че Сузи ще ни посети.

Без Крейг!

Кърт ми звънна на мобифона тъкмо когато се унасях.

— Колко дълго продължава търговското шоу? — попита той.

— Онова в Бейсайд?

— Точно то. Онова, на което ще присъстват и приятелите ти от Атланта.

— Още два дни. Защо?

— Натъкнах се на нещо интересно. Поисках услуга от един приятел от специалните части в Мариета, Джорджия, който познава доста хора в Атланта.