Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

— Познаваме ли се? — попита.

— „Техком“ е жестока работа — отвърнах. — Срещаш се с толкова много хора. Но вие двамата очевидно се познавате доста добре.

— Джейсън… — започна Лорна с умолителен тон.

— Ужасно съжалявам, че ви прекъсвам — ухилих се. — Ще ти звънна по-късно на мобифона.

После й намигнах и се оттеглих.

Оказа се, че нямаше нужда да звъня на Лорна. Тя ми се обади около час по-късно. Открила някои „неточности“ в офертата на „Еървю системс“ и решила да сключи договора с нас.

Трябваше да се радвам, но вместо това се почувствах омърсен. Не се бях надявал да сключа най-голямата сделка в кариерата си по този начин.

Съобщението от Харди пристигна няколко минути след като му изпратих добрата новина по имейла. Бе написал с огромни букви: „СПРАВИ СЕ!“

Звънна ми малко по-късно, въодушевен от радост, за да ми каже, че е почти сигурен, че съм спасил отдела ни.

— Чудесно — отвърнах. — Радвам се.

— Леле, адски си скромен — засмя се той.

— Понякога.

— Е, прес изявлението ще се появи в интернет след минута. Хората от борсата започват да гледат по различен начин на „Ентроникс“. Те са наясно с големите сделки, дори и ти да не си.

Отбих се у дома, за да се преоблека и да видя Кейт. Лежеше на една страна и тракаше по лаптопа. Проучваше информацията за плацента превиа, но очевидно се бе натъкнала само на страшните сайтове. Съобщих й за по-добрите и я зарадвах с думите на сестрата, която ме бе уверила, че нещата ще минат съвсем добре.

Кейт кимна замислено.

— Не се тревожа — каза тя. — Прав си. Ще се оправя.

Сложи ръка на корема си и добави:

— И бебето ще е добре.

— Точно така — заявих с пресилено оптимистичен тон.

— Няма да се тревожа повече.

— Точно така.

— Тревогите не ми вършат работа.

— Да.

— Добре — пое си дъх тя. — Тази сутрин изпратих по имейла някои от творбите на Мари Бастиен до директора на галерия „Франц Кьорнер“ в Ню Йорк.

Нужна ми бе около минута да се сетя коя беше Мари Бастиен.

— А, да, юрганите — казах накрая.

— Директорът е приятел на Клаудия.

— Удобно.

— Да. Не е лошо да използваш връзките си, ако ги имаш. Няма да спомена и дума пред Мари, разбира се. Но ако се заинтересуват, кариерата й може да полети нагоре. Изглеждаш отегчен.

— Не съм.

— Не те попитах как мина денят ти. Съжалявам. Как мина?

Разказах й, че вероятно бях спасил отдела благодарение на сделката с летището в Атланта, но не споделих по какъв начин го бях постигнал. Кейт се престори на адски ентусиазирана. После каза:

— Кабелната телевизия не работи.

— Досадна работа. Обади ли се на кабелната компания?

— Разбира се — раздразнено отвърна тя. — Казаха, че имаме сигнал, което не е вярно. Съобщиха ми, че ако искаме да ни сменят кутията, ще изпратят някого след няколко дни. Но не искам да чакам. Бездруго ми е неприятно, че съм под домашен арест.

— Е, поне имаш интернет.

— Знам. Но искам да гледам телевизия. Прекалено много ли искам? Би ли погледнал кабела, моля те?

— Кейт, нямам представа как да поправя кабелната кутия.

— Може да са само жиците.

— Не съм жичкаджия. Всичко вътре изглежда като купа със спагети.

Поколебах се за секунда, но не можах да устоя.

— Защо не се обадиш на Кърт? — предложих й.

— Добра идея — усмихна се тя, без да схване заядливостта ми.

Или пък схвана, но реши да се направи на ударена. После се завъртя към лаптопа.

— Помниш ли онази актриса от филма, който гледахме снощи?

Кейт имаше две сметки в интернет компании за филми под наем, така че можеше да взима по дванадесет филма наведнъж. Напоследък наемаше доста филми от независими режисьори. Имах чувството, че Паркър Пози участва във всичките.

— Знаеш ли, че тя играе и в „Бурни времена в Риджмънт Хай“?

— Това е новина за мен.

— А пък режисьорът бил роден и израснал в Малдън. На времето пишел за „Таткото майор“.

— Мисля, че прекарваш прекалено много време в интернет.

Забелязах, че бе прочела едва няколко страници от „Братя Карамазови“.

— Как върви книгата? — попитах. — Май не си много увлечена.

— Това е проблемът, когато си на легло — отговори Кейт. — Разполагаш с всичкото време на света, но губиш възможност да се съсредоточиш. Влизам в интернет, за да проверя нещо, но то пък ме води към нещо друго и продължавам да влизам в нови страници, и постепенно се изгубвам в киберпространството. Мислех, че имаш мач тази вечер.

— Имам, но ще остана при теб.

— Защо? Не бъди глупав. Ако ми потрябваш, знам как да се свържа. Само не изключвай мобифона си този път.