Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

Искаше ми се му кажа, че вече не искам скапаното повишение, а просто желая да се прибера у дома, да хапна една пържола и да правя любов с жена ми. Но внезапно осъзнах, че повишението е важно за мен. Всъщност, май повече исках да го получа, отколкото да заема мястото.

— Няма да допуснеш грешка — казах накрая.

Горди се ухили. Започвах да мразя гадните му усмивчици.

— Тук оцеляват само най-здравите, нали знаеш?

— Знам, по дяволите.

— Но понякога еволюцията има нужда от помощ. А това е моето задължение. Повишавам най-добрите. Убивам слабите. Ако получиш работата, ще ти се наложи да уволниш някои хора, да се отървеш от скапаняците. Можеш ли да уволниш Фестино?

— Първо бих го вписал в плана.

Планът за изпълнение бе начинът, по който компанията ти казваше да влезеш във форма или да напуснеш. Понякога някои от заплашените успяваха.

— Той вече е в плана, Стедман. Смотаняк е и ти го знаеш. Ако получиш повишението, ще можеш ли да го уволниш?

— Ако се налага.

— Ако някой от екипа ти не се справя, ти отговаряш за това. Една скъсана брънка във веригата и всички страдаме. Включително и аз. Запомни: в думата „екип“ няма „аз“.

Хрумна ми, че в думата „маразъм“ пък има, но кимнах замислено.

— Виждаш ли, Стедман, човек не може да е сантиментален. Трябва да си готов да бутнеш баба си под някой автобус, ако това ще ти помогне в сделката. Алард би го направил. Също и Глийсън. А ти?

Разбира се, бих бутнал бабата на Алард под автобус. Бих бутнал и самия Алард под автобус. Също и Глийсън.

— Баба ми е мъртва — отговорих.

— Знаеш какво имам предвид. Да мотивираш хората да изкатерят планината заради теб, не е същото като да носиш чанта.

На жаргона в бранша носенето на чанта означаваше да си продавач.

— Знам — потвърдих.

— Така ли? Имаш ли огън в гърдите? Инстинкт на убиец? Можеш ли да мотивираш екипа си?

— Знам как да направя всичко, което е нужно.

— Позволи ми да ти задам един въпрос. С каква кола дойде на работа днес?

— Ами… взета е под наем…

— Просто ми отговори на въпроса. Каква е колата?

— „Джио Метро“, но защото…

— „Джио Метро“ — повтори той презрително.

— Горди…

— Искам да изречеш това на глас, Стедман. Кажи: Днес карах „Джио Метро“.

— Добре.

— Кажи го!

Въздъхнах шумно.

— Днес карах „Джио Метро“, защото…

— Добре — прекъсна ме той. — А сега кажи: А Горди шофира „Хамър“.

— Горди…

Кажи го!

— Горди шофира „Хамър“.

— Правилно. Схващаш ли? Покажи ми часовника си, Стедман.

Неволно сведох поглед към лявата си ръка. Часовникът ми бе приличен „Фосил“, който струваше около стотина долара. Протегнах ръка неохотно.

— Погледни моя, Стедман.

Горди дръпна ръкава си и ми показа огромен, крещящ „Ролекс“, украсен с диаманти, и с три циферблата. Помислих си, че изглежда доста парвенюшки.

— Хубав часовник — излъгах.

— Сега ми погледни обувките.

— Мисля, че загрях, Горди.

Забелязах, че гледаше към вратата. Махна дружелюбно на някого. Извърнах се и видях Тревър, който ми се усмихна фалшиво. Отвърнах на усмивката му.

— Не съм сигурен, че загряваш — каза Горди. — Шестдесет процента от продавачите просто изпълняват плана си. След тях идват преуспяващите. После са върховните кучета. Месоядците. Като Тревър Алард и Брет Глийсън. Ти месоядец ли си, Стедман?

— Падам си по недопечените пържоли.

— Имаш ли инстинкт на убиец?

— Трябва ли да питаш?

Той се вторачи в мен.

— Покажи ми. Следващия път, когато се видим, искам да чуя, че си сключил една от големите сделки.

Кимнах.

Той заговори по-тихо:

— Нали разбираш, Стедман, падам си по ГКЦ — големи, космати цели. Имаш ли способността да си поставиш ГКЦ?

— Много големи и много космати.

— Просто играеш или играеш, за да спечелиш?

— За да спечеля.

— Какво е мотото на компанията ни?

— „Изобрети бъдещето“.

Кой, по дяволите, знаеше какво означава тази дивотия? Да не би да се очакваше от продавачите да изобретяват неща? Продуктите ни бяха изобретявани в Токио, а ние само ги продавахме.

Горди се надигна в знак, че срещата ни е приключила, и аз също станах. Той заобиколи бюрото си и сложи ръка на рамото ми.

— Ти си добър човек, Джейсън. Наистина добър.

— Благодаря.

— Но дали си достатъчно добър за екип Г?

Нужни ми бяха няколко секунди, за да осъзная, че екип Г означаваше екип „Горди“.

— Знаеш, че съм достатъчно добър — отговорих.

— Покажи ми инстинкта си на убиец — нареди ми той. — Убивай, момче, убивай.