Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

„Албъртсън“ е втората по големина верига супермаркети в страната. Притежават хиляди супермаркети, аптеки и бензиностанции. Искаха да сложат дигитални машини за плащане с електронен подпис в магазините си. А това означаваше петнадесетинчови плоски монитори на всяка каса. Сигурно смятаха, че така клиентите ще гледат мониторите, а няма да прелистват списанията и после да ги оставят. Освен това искаха четиридесет и два инчови телевизори на няколко места из магазините. Смятаха, че те ще осигурят чудесна информация на клиентите им, докато пазаруват. Ставаше дума за рекламите им, разбира се. Гениална идея — дори нямаше да им се наложи да плащат за оборудването. То щеше да бъде монтирано от посредник, компания на име „Мрежа подписи“, която купуваше и инсталираше подобно оборудване по магазините. На екраните щяха да показват реклами на „Кодак“ и пелени „Хъгис“. Преговарях едновременно с „Албъртсън“ и „Мрежа подписи“ и се опитвах да ги убедя, че е разумно да платят малко повече за по-добро качество, но не постигнах, никакъв успех.

— Предпочетоха „Нек“ — обясних.

— Защо?

— Истината ли искаш? Джим Летаски. Той е най-добрият продавач на „Нек“ и буквално притежава сделките с „Мрежа подписи“. Не искат да работят с друга компания. Страшно си падат по него.

— Познавам Летаски.

— Готин тип — отбелязах.

Искаше ми се да мразя Летаски, тъй като отнасяше голяма част от бизнеса ни, но преди няколко години се запознах с него на изложбата за електроника и страшно го харесах. Казват, че хората купуват от продавачи, които харесват. След като пийнах с Летаски, бях готов да купя купчина плазмени телевизори от него.

Горди замълча.

— И сделката с хотели „Локуд“ се влачи вече доста време — каза накрая. — Ще успееш ли да я сключиш?

— Не знам.

— Не смяташ да се предадеш, нали?

— Да се предам? Аз?

Той се усмихна.

— Не е типично за теб, нали?

— Не.

— Позволи ми да те попитам нещо, Стедман. Надявам се, няма да имаш нищо против, ако навляза в личната ти сфера. Имаш ли проблеми в брака?

— Аз? — поклатих глава и се изчервих въпреки усилията да потисна нервите си. — Бракът ми е чудесен.

— Жена ти да не е болна от нещо?

— Не, съвсем добре си е.

Какво, по дяволите, бе това?

— Да не би ти да си болен от рак?

Усмихнах се леко.

— В отлично здраве съм, Горди, но благодаря, че попита.

— Какъв тогава ти е проблемът?

Замълчах и се зачудих какво да отговоря, за да не бъда уволнен.

— Четири години поред си член на клуба. А после? Превръщаш се във Фестино.

— Какво имаш предвид?

— Не можеш да сключиш сделка.

— Не е така, Горди. Бях продавач на годината.

— Да, когато пазарът гълташе плазмените телевизори като топъл хляб. Всички лодки се носят по течението.

— Моята лодка изпревари останалите.

— Все още ли я бива за плаване? Това е въпросът. Погледни миналата година. Започвам да се чудя дали не си започнал да се скапваш. Това се случва често с хората от нашия бизнес. Губят страстното си желание да успеят. Гори ли все още огън в гърдите ти?

Аз бих го нарекъл не огън, а киселини, но вместо това отговорих:

— Да, все още гори. Знаеш, че важното е колко пъти ще успееш. Колкото повече се проваляш, но продължаваш да опитваш, толкова повече пъти успяваш.

— Не искам да слушам дивотиите на Марк Симкинс — прекъсна ме Горди. — Абсолютна простотия са. Колкото повече пъти се проваляш, толкова повече сделки губиш.

— Не мисля, че той има това предвид, Горди — започнах.

— Очаквай да ти се случат хубави неща — презрително изсумтя той. — Е, в истинския свят, където живеем, всеки ден очаквам буря и се приготвям за нея, като си слагам дъждобран и галоши. Така стоят нещата в истинския свят, а не в сладникавите мечти. Готов ли си да се съревноваваш с Тревър Алард и Брет Глийсън? Да видим кой от вас ще сключи повече сделки? Да видим кой ще напредне и кой ще бъде забравен?

— Тревър извади късмет миналата година. „Хаят“ започнаха да купуват на едро.

— Стедман, чуй ме добре. Човек сам си гради късмета.

— Горди, миналата година ти му възложи по-добрите клиенти. Даде на Тревър всички хубави бонбони, а на мен — онези с гнусния розов крем.

Горди се вторачи в мен с блеснали очи.

— Да бе! На всичкото отгоре има озонова дупка, а ти си бил подменен в родилното отделение. Имаш ли и други извинения? — почти се разкрещя. — Чакай да ти кажа нещо. Типовете от Токио се канят да изсипят кофа с лайна върху нас, а ние дори не знаем кога ще го направят. Ако повиша неподходящия човек, ще захапят моя задник!