Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

Сега той и Сузи ходеха на почивка в Сейнт Бартс с Брад и Анджелина. Сузи редовно захранваше Кейт с клюки за холивудските звезди. Имаха огромна къща в Холмби Хилс и вечно излизаха на вечеря с разни знаменитости. И Крейг никога не ме оставяше да забравя това.

Кейт стана и си наля още една чаша кафе.

— Сузи е решила да разведе Итън из Бостън — Пътеката на свободата и т.н.

— Тя все още не загрява, а? Итън не си пада по Пол Ривиър. Вероятно би харесал салемския музей на вещиците, но не мисля, че и там ще му покажат наистина извратените неща, по които е луднал.

— Просто те моля да се държиш мило с тях. Двамата с Итън имате страхотно приятелство, което не разбирам напълно. Но съм ти благодарна за това.

— Защо изобщо ще отсядат у нас?

— Защото Сузи ми е сестра.

— Знаеш, че непрестанно ще се оплакват от банята и завесата на душа, от това как водата от душа пръска по пода, как машината ни за кафе не е отлична, защо нямаме кафе на зърна от Суматра и…

— Не се настройвай срещу тях, Джейсън. Те просто са свикнали на по-висок стандарт на живот.

— Ами тогава защо не отидат в „Четирите сезона“?

— Искат да отседнат у нас — твърдо заяви жена ми.

— Вероятно Крейг намира за вдъхновяващо да поддържа връзка с обикновените хорица от време на време.

— Много смешно.

Отидох до шкафа и огледах тъжно потискащите кутии с нискокалорични зърнени храни.

— Скъпа — казах през рамо, — оглеждаш недвижими — имоти, а?

— За какво говориш?

— По интернет. Забелязах, че си влизала в страница за недвижими имоти.

Никакъв отговор. Избрах най-приемливата на външен вид кутия и неохотно я занесох до масата. В хладилника имаше само обезмаслено мляко. Мразя го. Млякото не трябва да е синкаво. Но занесох и кутията с мляко до масата.

Кейт разглеждаше чашата си съсредоточено и разбъркваше кафето, макар да не бе сложила нищо в него.

— Човек може да си мечтае, нали? — промълви най-после с нежен глас.

Съжалих я, но реших да не я разпитвам повече. Какво можеше да ми каже? Че е очаквала повече, когато се е омъжила за мен?

Запознахме се на сватбата на общ приятел, когато и двамата бяхме вече доста пияни. Мой състудент от колежа се женеше за състудентка на Кейт от „Екзетър“. Кейт била принудена да напусне „Екзетър“, когато семейството й фалирало. Отишла в „Харвард“ със стипендия. Семейството й се опитваше да го пази в тайна, но впоследствие всички узнаха истината. В Бостън има сгради с фамилното й име и й се бе наложило да изтърпи унижението от посещаването на държавно училище в Уелсли през последните две години в гимназията. А пък аз, момчето от Уорчестър, първият от семейството, който завършваше колеж, чийто баща бе металург, нямах и представа какво е частно училище.

На сватбата ни настаниха един до друг и аз незабавно си паднах по страхотното маце. Изглеждаше доста претенциозна: завършваше литература в „Харвард“, четеше всички френски феминистки — на френски, разбира се. Определено изглеждаше прекалено изискана за мен. Може би, ако и двамата не бяхме пили толкова, нямаше да ми обърне внимание. Но пък по-късно ми спомена, че според нея съм бил най-хубавото момче на сватбата, както и най-чаровното и забавното. И кой можеше да я обвини за това? Изглеждаше развеселена от историите ми за работата — тъкмо бях започнал в „Ентроникс“ и още не бях претръпнал. Харесваше й, че се вълнувам от работата си. Каза, че това й действало като свеж полъх и ме отличавало от циничните й приятели. Вероятно попрекалих с разказите за плановете си да изкарвам страхотни пари след пет-десет години, но пък тя се увлече. Каза, че съм бил много по-истински от типовете, с които обикновено излизала.

Май нямаше нищо против смахнатите ми грешки — например че по погрешка отпих от чашата й с вода. Обясни ми правилата за подреждане на масата — чашите за вода и вино вдясно от чинията, а хлябът и сухите неща — вляво. Не й пукаше, че съм лош танцьор, дори го намираше забавно. На третата ни среща, когато я поканих в апартамента си, пуснах „Болеро“ на Равел. Тя се засмя, защото мислеше, че я иронизирам. Аз обаче нямах представа. Мислех си, че „Болеро“ — просто е подходяща за свалка музика.

Да, бях роден с пластмасова лъжица в устата. Очевидно Кейт не се бе омъжила за мен заради парите ми — познаваше безброй богати типове, — но все пак май очакваше да се грижа за нея. Тъкмо бе приключила връзката си с един от професорите си в колежа — надут, но красив и изискан литератор от „Харвард“, който обаче спеше с още две жени. По-късно Кейт ми довери, че ме смятала за земен и непретенциозен човек, пълна противоположност на неверния среброкос професор. Аз бях чаровният бизнесмен, лудо влюбен в нея, и щях да й дам финансовата сигурност, от която се нуждаеше. Можеше да си гледа семейството и да се занимава с нещо артистично, като преподаване на литература или градинарство. Щяхме да имаме три деца и огромна къща в Нютън, Бруклин или Кеймбридж.