Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

Кърт продължи да кима замислено.

— Познавам един тип, който работеше за охраната на хотели „Локуд“. Може още да е там.

— Пазач?

Кърт се усмихна.

— Доста високо в корпоративната охрана — в централата им в Ню Йорк или Ню Джърси, не помня точно къде.

— Уайт Плейнс, Ню Йорк.

— Много от момчетата от специалните части отиват в корпоративната охрана. Защо не ми дадеш някои имена? Кажи ми с кого работиш. Ще видя дали мога да открия някаква информация, която да ти помогне.

Кърт Семко вече ме бе изненадал няколко пъти, така че бе възможно шофьорът на пикап, изритан от специалните части, да успее да се добере до информация за Брайън Борк, вицепрезидент по управление на имотите в „Локуд“. Не бе странно, че съществуваше мрежа от бивши войници от специалните части, които сега работеха в частния сектор. Написах името на Брайън Борк на салфетка и разказах на Кърт каквото знаех за него. После си разменихме имейлите. В наши дни всеки вече ползва електронна поща.

— Добре, човече — каза той, като се надигна и сложи ръка на рамото ми. — Не се тревожи. Ще ти звънна, ако открия нещо.

Беше доста късно, когато се прибрах у дома. Кейт спеше.

Седнах пред компютъра в малкия си кабинет, за да си проверя имейлите, както правех винаги, преди да си легна. Интернетът бе отворен, което означаваше, че Кейт бе използвала компютъра. Обзет от любопитство, реших да проверя какво бе разглеждала. Зачудих се дали понякога гледа порно, но това ми се стори доста невероятно.

Не. Последният сайт, който бе посетила, се наричаше „Недвижими имоти“. Кейт бе разглеждала къщи в Кеймбридж. При това не евтини къщи. По за милион или два в района на улица „Братъл“.

Гледаше къщи, които никога нямаше да можем да си позволим. Не и с моите доходи. Стана ми криво заради нея. А и заради мен.

В електронната поща открих файла, който бях изготвил за „Локуд“, и го изпратих на Кърт. После бързо прегледах писмата си. Открих имейл от Горди, изпратен след края на работното време. Канеше ме да се отбия в кабинета му в осем сутринта на следващия ден.

Будилникът иззвъня в пет сутринта, два часа по-рано от обикновено. Кейт изстена и се завъртя на другата страна, като сложи възглавницата върху главата си. Надигнах се колкото се може по-тихо и слязох долу да си направя кафе. Взех си бърз душ, докато кафето завираше. Исках да отида в службата поне час преди интервюто ми с Горди, за да мога да си прегледам докладите и данните.

Когато излязох от банята, видях, че в спалнята свети. Кейт седеше долу в кухнята и пиеше кафе, издокарана в розовата си хавлия.

— Рано си станал — каза тя.

Целунах я нежно.

— Ти също. Извинявай, че те събудих.

— И снощи те нямаше до късно.

— Бейзболен мач, забрави ли?

— А после отидохте да пийнете?

— Да.

— Да удавите мъката?

— Ако щеш вярвай, но спечелихме.

— Хей, това е за първи път в историята.

— Да. Този тип, Кърт, игра за нас. Насмете противниците.

— Кърт?

— Шофьорът на пикапа.

— А?

— Не си ли спомняш как ти разказах за човека, който ме докара у дома, след като акурата се скапа.

— А, да, тюленът.

— Специални части. Та той е страхотна работа. Той е всичко, което Горди и останалите уж сурови типове се преструват, че са. Седят си в удобните, меки столове и си говорят как „ще очистят конкуренцията“. А Кърт е истински. Убивал е хора.

Осъзнах, че й разказвам всичко, освен онова, за което наистина се тревожех — интервюто ми с Горди след няколко часа. Не бях убеден, че искам да й казвам. Кейт вероятно щеше да ме изнерви още повече.

— Не забравяй, че Сузи и Крейг ще са тук за вечеря.

— Довечера ли?

— Казах ти го милион пъти.

Изстенах мрачно.

— Колко дълго ще останат?

— Само две нощи.

— Защо?

— Какво защо? Защо само две нощи?

— Защо изобщо идват в Бостън? Мислех си, че Ел Ей е великото място. Поне Крейг винаги твърди така.

— Тъкмо го избраха в надзорния съвет на „Харвард“. Първото му събрание е утре.

— Как може да го изберат в надзорния съвет на „Харвард“? Сега той е холивудски тип. Сигурно вече не притежава вратовръзка.

— Не само е от прочутите хора, завършили университета, но и е важен дарител. Хората се интересуват от подобни неща.

Когато Сузи се запозна с Крейг, той беше беден, гладуващ писател. Беше публикувал няколко разказа в неизвестни списания и преподаваше писане на есета в „Харвард“. Беше страхотен сноб и на Сузи май това й харесваше, но тя определено не бе от хората, които биха живели в бедност. Крейг бързо осъзна, че няма да изкарва пари в литературния свят. Затова се преместиха в Ел Ей, където състудент на Крейг го запозна с някои хора и той започна да пише сериали. Уреди се като сценарист на „Всички обичат Реймънд“ и започна да изкарва луди мангизи. А после създаде ново шоу, което се превърна в хит, и за една нощ стана невероятно богат.