Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

— Тревър, да не би да си против, защото човекът е питчър? — подразни го весело Глийсън.

Доброто другарче на Алард бе едър тъпак с огромни уши, яка челюст, руса, подстригана по войнишки коса и блестящобели зъби, прекалено големи за устата му. Наскоро си бе пуснал рядка брадица, с която приличаше на козел.

Тревър се намръщи и поклати глава, но преди да успее да каже още нещо, Кал отсъди:

— Вкарайте го в играта. Тревър, отивай на втора база.

Единственото ни обяснение бе: „Нов служител“. Не ни зададоха никакви въпроси. Кърт не приличаше на член от Братството, но можеше да е техник от компютърния отдел или пощаджия.

Кърт получи задачата да удари третата топка, тъй като, макар и замаян от алкохола, Кал искаше да му даде възможност да се прояви и да ни спаси задниците.

Забелязах, че Кърт не загряваше, а просто стоеше кротко и наблюдаваше питчъра на „Чарлз Ривър“, Майк Уелч.

После пристъпи към плочата, замахна няколко пъти със старата си очукана бухалка и се приготви за топката. Фрасна я здраво и я изпрати високо и отвъд оградата. Таминек, а после и Кърт се затичаха към следващата база, а момчетата от отбора ни завикаха доволно.

Внезапно започнахме да печелим. До четвъртото полувреме вече имахме пет точки. После дойде ред на Кърт да хвърля топката на едър, месест тип на име Джарвис, който бе един от най-добрите играчи на „Чарлз Ривър“. Кърт метна зашеметяващо бърза топка, Джарвис замахна и пропусна, после ококори очи изненадано. Пропусна и следващите две топки.

Фестино улови погледа ми и се ухили въодушевено.

Кърт продължи да замайва противниковия отбор с невъзможни за отбиване бързи топки. Събрахме още няколко точки. После му дойде ред да се прояви с бухалката. Замахна мощно и запрати топката някъде в съседния град. Ударът му смъкна преднината на „Чарлз Ривър“ до една точка.

Забелязах, че Тревър Алард вече не се оплакваше от него. След още няколко зашеметяващи удара спечелихме мача, нещо, което се случваше за първи път в историята.

Всички се струпаха около Кърт, който сви рамене скромно и се усмихна мило. Колегите ми се смееха весело и въодушевено си преразказваха паметни моменти от играта.

Традицията бе след всеки мач да отидем да пийнем с противниците си в близкия бар. Но сега забелязахме как младите атлети от „Чарлз Ривър“ се повлякоха мрачно към немските си коли. Извиках подире им, но Майк Уелч каза, без да се обърне:

— Този път ще пропуснем.

— Мисля, че са бесни — отбеляза Таминек.

— И са изпаднали в шок — добави Фестино.

— Шок и ужас — захили се Кал Тейлър. — Къде е шампионът ни?

Огледах се и видях как Кърт върви към паркинга. Втурнах се след него и го поканих да се присъедини към нас.

— Не, момчетата сигурно предпочитат да пийнат в приятелска компания — каза той.

Забелязах Тревър, който стоеше до сребристото си порше и говореше с Глийсън, седнал в джипа си.

— Не си прав — възразих. — Повярвай ми, момчетата с удоволствие биха пийнали с теб.

— Вече не пия, човече. Съжалявам.

— Добре де, ще си поръчаш кола. Хайде, ела.

Кърт отново сви рамене.

— Сигурен ли си, че останалите нямат нищо против?

Имах чувството, че съм завел Джулия Робъртс на прослушване за училищната пиеса. Внезапно се превърнах в самата популярност и се къпех в отразеното сияние на новия си приятел. Настанихме се около дълга маса в ресторант „Аутбек“, въодушевени от неочакваната победа. Някои си поръчаха бира, а Тревър поиска скоч „Талискър“. Келнерката нямаше представа за съществуването на „Талискър“, затова му се наложи да се задоволи с „Дюърс“. Кърт ме изгледа развеселено, сякаш да ми покаже тайния си присмех над лекето Тревър. Или пък си въобразявах. Кърт не знаеше, че това бе любимият скоч на Горди. Нито пък че Тревър се подмазваше на шефа дори в негово отсъствие.

Кърт поиска вода с лед. Аз се поколебах, после направих същото. Някой поръча няколко плата с пържен лук и крилца. Фестино отиде до тоалетната и се върна, бършейки ръце в ризата си.

— Господи, мразя тези ужасни рула с платнени кърпи — оплака се той и потръпна. — Обсипани с гнусни микроби. Сякаш някой вярва, че рулото се завърта само веднъж.

Брет Глийсън вдигна халбата си за наздравица за шампиона с думите:

— Никога вече няма да ти се налага да си плащаш сам питието в този град.

Таминек попита любопитно:

— Откъде си?

— От Мичиган — отговори Кърт с потайна усмивка.

— Имам предвид, в колежа ли си играл?