Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

— Пламъкът остана без кислород, затова изгасна, преди да те изгори — каза Кристиан.

— Откъде знаеше, че той първо нямаше да ме изгори?

— Първо го опитах сам, докато те чаках. — Той й показа дланта си. Имаше едва забележимо червено петно. — Ти трябваше да решиш дали ми вярваш, Клер. И това е всичко.

Тя докосна с още горещата си ръка бузата му.

— Не съм я махнала, нали?

— Ела с мен — каза той. — Има и нещо друго, което искам да ти покажа.

Като подминаха няколко блока, те стигнаха до входа на едно помещение. Нямаше никакво име, само червено въже отпред. Имаше двама бодигарда и една жена. Тя презрително огледа Клер, сякаш бе нарушила закона за обличане. Клер носеше най-хубавото сако на Беси от „Прада“, което изглежда леко подразни жената. Но щом влязоха вътре, тя разбра, че тук „Прада“ не се смята за нещо особено. По-точно, нищо, което бе от плат, не се смяташе тук за нещо особено. За предпочитане бяха обработената кожа, PVC и залепващите мушами. И пак кожа. Тук много обичаха кожата.

Клер никога преди не бе посещавала садо-мазо клуб. Първата глупава мисъл, която й дойде в главата беше: „Как, по дяволите, се прибират вкъщи с такси?“

Мъжът, който вървеше пред нея, носеше кожен панталон и нищо друго. В ръката си той държеше верига. Веригата водеше до малка стоманена халка, закопчана за зърното на необикновено красива жена. На челото й беше написано „РОБ“.

Клер се огледа и видя кожени панталони за езда, кожени сбруи и странни запушалки за уста във вид на топчета. Друг мъж носеше само качулка, която изцяло покриваше лицето му и имаше тръба, през която дишаше.

— Тук навсякъде — каза Кристиан в ухото й — ще ни бъде приятно. Тука има зрелище.

В единия край на стаята се тълпяха хората. Кристиан заведе Клер напред и тя видя груба дървена рамка, върху която беше завързано голо момиче. Двама мъже отстрани държаха камшици за езда. Гърбът на момичето бе цял на кръгове, като при игра на кръстчета и нулички. Първият мъж отпусна дръжката на камшика надолу. Даже през шума на тонколоните Клер можа да чуе плющенето на камшика и да види свиването и отпускането на кожата под ударите. Момичето скимтеше. Тълпата аплодираше и я окуражаваше. Когато първият мъж вдигаше ръката си нагоре, вторият от другата страна отпускаше камшика си надолу, като добавяше нов белег на гърба на момичето.

Клер гледаше ужасена и очарована. Момичето на рамката повдигна глава и изглежда нещо промърмори на единия от мъжете. Той се обърна към стената зад себе си и закачи камшика си на една кука. Едва сега Клер забеляза, че цялата стена е покрита с инструменти: навити въжета и кожени гривни, изкусно изработени камшици и Чаплински бастунчета, белезници и каиши. Мъжът свали от стената голяма обла бухалка. Жената леко размърда краката си в гривните и Клер зърна проблясването на нещо остро дълбоко между бедрата й. Мъжът с бухалката започна да я налага с нея по-бързо отпреди. Бедрата й започнаха да треперят. Тя вдигна главата си и започна да вие. Едва тогава мъжът спря. Той застана до главата на момичето и я накара да целуне бухалката.

Когато я отвързаха, тя остана да лежи екзалтирана. Малката група наблюдаващи, възбудена от представлението започна да споделя своите впечатления. Някои продължаваха да гледат. Шоуто свърши.

— Горе има бар — каза Кристиан. — Или искаш да отидем на по-спокойно място?

— И така? — попита той. — Това ли беше, което очакваше?

Сега те се разхождаха по Бродуей. Независимо, че вечерта беше топла, Клер трепереше.

Те, разбира се, очакваха, че нещо подобно ще се случи.

— О, всичко това вече съм го опитала — каза тя толкова равнодушно, на колкото беше способна.

— Бях там, правих това, получих тениската. Това не ми направи впечатление.

— Не си и помислих, че това ще стане — промърмори той.

— Всичко това е толкова… глупаво, не е ли така? Толкова измислено. Освен това, в ситуация, подобна на тази, това е най-малкото за хората, които наистина се контролират. Винаги има спасителни думички. Цветовете обикновено са: червен за „спри всичко“, жълт за „спри този вид наказание“, зелен за „дай ми още от това“. Обзалагам се, че това момиче точно така се обади на биячите, за да превключат на бухалката, защото по-малко боли.

Той кимна, явно впечатлен от дълбоките й познания.

— Тези места малко ми напомнят атракциите в Дисни — продължи тя. — Изглежда ужасно, можеш даже да се почувстваш ужасно в първия момент, но дълбоко в себе си знаеш, че всичко това е преструвка.