Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

В първия момент тя помисли, че това е друга книга със стихове. После видя, че е едно от тънките книжлета от поредицата „Философия на новото време“, от тези, които дават заедно с рестото в книжарниците. Тя погледна названието. „Малка книга за загубата“.

— Тази книга много ми помогна, когато Стела умря — добави той.

— Благодаря ти.

— Добре дошла. — Той махна на сервитьора за друго питие.

Тя отчаяно търсеше някакъв начин, за да спаси положението и да се върне към началния сценарий на операцията.

— Значи ти не искаш да ми навредиш? — отрони тя.

— Клер. О, Клер — Той се наведе към нея, внимателно разресвайки късата руса коса на врата й с опакото на пръста си. — Нима не виждаш? Искам да премахна вредата.

— „Защо ние понякога казваме «сладка мъка»?“ — четеше Клер на глас. — „Дали защото дълбоко в себе си знаем, че мъката е сладка и че раните болят най-много, когато ги лекуват?“ — „Малката книга за загубата“ описа дъга във въздуха, присъединявайки се към празните кутии от пица в коша за боклук. — Боже, кой написа това?

— Мисля, че не е чак толкова лошо, като за първи опит — каза Кони.

— Може би трябва да напишете една такава книга — каза сладко Клер. — „Малка книга за позитивните мисли“ от д-р Литмън.

— Ей, Клер, — каза Франк. — Стига вече.

— Дай да видим, Франк. Това не ни върши работа.

— Да погледнем фактите — отговори Франк. — Дали Кристиан Воглер изключва себе си от заподозрените?

— Не — твърдо каза Кони. — Той определено отбеляза, че са имали проблеми със Стела. Това е нова информация.

— Може би той просто е внимателен. Освен всичко друго, ние знаем, че нашият убиец е свръхпредпазлив. Напълно е логично, че е принуден да обвинява себе си.

— Бил ли си някога детектив? — попита Клер. Знаеше, че се държи като кучка, но още беше под въздействие на адреналина и злобата. Тя искаше аплодисменти, искаше да се махне оттук, да пие, да танцува и да се чука.

Франк не й обърна внимание.

— И така, каква игра играе той? Възможно е, освен всичко друго, Клер да не е негов тип.

— Но възможно е това да е тест — бавно каза Кони.

— Какъв вид тест?

— Той иска да види, колко решителна е тя — продължи Кони. — Дали може да бъде извадена от подвързията на баналността. Ти си прав, Франк, нашият убиец е умен; той иска да бъде напълно сигурен дали тя е подходяща, преди да действа. Така пъстървата души мухата, преди да я изяде.

— Клер, — попита Франк. — Да си почувствала нещо такова?

Тя въздъхна.

— Пусни пак записа.

Франк пренави лентата и тя изгледа записа още един път.

— Добре…

— Какво има, Клер?

— Когато излязох оттам, почти се бях напикала, затова изобщо не мислех за всичко това, като за театър. Но сега, когато го гледам отново… знаете ли, винаги можеш да кажеш кога един актьор преиграва. Даже и да няма къде точно да посочиш с пръст, просто знаеш, че е така. — Тя кимна. — Като гледам този запис, аз виждам, че Кристиан играеше.

— Което означава — замислено каза Кони, — че трябва да сме по-изкусни, отколкото се предполагаше.

Когато се завърна в ужасния си тъмен апартамент, тя включи лаптопа, който й даде д-р Литмън. Змията, която изглежда не спеше през нощта, беше заплетена в сложен възел в своя стъклен съд.

Клер нямаше представа дали е мъжка или женска. Но тайно започна да я нарича Кони.

Тя натисна „чат стая“. През нощта е препълнено: най-малко дузина имена, повечето от които са нови.

Виктор беше там, като пак висеше отстрани, скачайки от разговор на разговор; забележките му са кратки и саркастични.

За първи път тя се замисли как ли изглежда той. И си го представи като голяма прокрадваща се котка. Какво ли ловува? — се чудеше Клер.

Пръстите й бягаха по клавишите.

\>\> Здравей, Виктор. Как е?

\>\> Привет, Клер. Мислех, че няма да се върнеш.

\>\> Изглежда, че междувременно си имал голяма компания.

\>\> Никой от тях не е толкова очарователен и прекрасен, колкото си ти.

\>\> Колко сладко. Всъщност (хлъц) аз съм малко пияна.

\>\> Докато аз съм просто опиянен от твоето присъствие.

\>\> Имах среща, Виктор. Какъв прекрасен мъж само.

\>\> ВРС?

\>\> Моля?

\>\> Попитах, дали срещата беше В Реалния Свят.

\>\> Това е фраза, която не използвам често. Всъщност предпочитам да вярвам на тази дигитална сфера, в която сме ние и която в крайна сметка е толкова реална, колкото и нещо, случващо се в Царството на Материята… Но аз се отклоних. Твоята среща. Обеща да ми разкриеш мръсните подробности.