Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

— Пусни й записа — каза Франк.

Кони включи видеото. Картината бе мъглява, на снежинки и черно-бяла, но Клер разбираше, че пред нея бе апартаментът. Фигурата на преден план бе Кристиан, който правеше кафе. Отляво в кадъра бе тя.

— В дванадесет и двадесет и една ти влезе в банята — каза Франк. — А сега гледай, какво правеше той.

Кристиан се отдръпна от печката и с две крачки прекоси кухнята. По-точно, с два скока. Другата камера го показа, когато той влезе в спалнята й. Отвори гардероба й и светкавично прерови дрехите й. След това се приближи до леглото й и разгледа съдържанието на чекмеджетата на нощното шкафче. После взе книгата, която тя остави, и внимателно прочете заглавието.

Той се обърна, сякаш се вслушваше в нещо, и тръгна към вратата. До леглото имаше кош за бельо, от който извади нещо, поднесе го към лицето си, помириса го няколко пъти и го сложи обратно. След няколко секунди първата камера пак го показа, като изсипваше кафето от кафемелачката, тогава и Клер пак се появи в кадъра.

Тя сви рамене.

— И какво? Той разглеждаше апартамента.

— Той тършуваше в спалнята ти. Душеше мръсното ти бельо.

— Повярвайте ми — отговори тя, — случвали са ми се и по-лоши неща.

— Слушай — каза Кони, — показахме ти всичко това не за да докажем, че е виновен. Далеч съм от тази мисъл. Веднъж вече Кристиан не успя да се самоубие. Това, което искам да ти кажа, е — не загубвай контрол. Нито за секунда.

Дните й минаваха монотонно.

Сутрин ходеше на гимнастика, прочиташе текстовете на пиесите в библиотеката, ходеше до театралното студио или спеше. От полицията й намериха работа като сервитьорка в един бар в горната част на града само за обяд. Работата беше за прикритие, ала доста тежка. Почти всяка вечер Кристиан идваше и те излизаха навън, придружавани на дискретно разстояние от цивилни полицаи, колегите на Франк.

Тя носеше тежко колие от фалшиво злато с миниатюрен микрофон, вграден в камъка, и предавател, поставен в клипса й.

— Клипсите са отвратителни. Хората, които използват подобни неща — обясни Франк, — за да шпионират метресите си, обикновено са богати.

Понякога Кристиан й изпращаше имейлите с фантазиите си. Веднъж, преди той да я остави да заспи, тя щеше да облече тениската си, която носеше вместо нощница, щеше да се изтегне в леглото си и той щеше да й ги чете на глас, както се четат приказки на дете. Само че това не бяха приказки.

Д-р Литмън не се надяваше много, че една от тези фантазии изведнъж ще разкрие Кристиан като убиец на жена си. Играта, която те играят сега, е дълга и неясна, игра на наблюдение и очакване.

Клер така свикна с камерите, че съвсем забрави за тях.

Когато се разхождаше гола из апартамента, клатушкаше се пияна или си говореше сама, изведнъж се сещаше, за тях и мислеше, че в момента някой полицай я наблюдава.

Понякога нейните вечери с Кристиан оставяха у нея чувството на нервност и разочарование. Тогава тя се успокояваше с разходките до „Хърли Бар“ и със срещите с Брайън, когато той приключеше работата си.

Веднъж, след като прекали с коктейла на Брайън „бърбън с бърбън“, тя го замъкна в апартамента си. Едва когато престъпи прага с наполовина празна бутилка в ръка, тя се стресна.

— По дяволите!

— Какво има?

— Нищо.

Това, което той не знаеше, нямаше да го нарани. А тя винаги ще изключва тока, докато са в спалнята.

Той се огледа.

— Хубаво местенце. Тук е гот.

— Моля?

— Много е подредено. Има възрастни. Очаквах нещо по-малко културно.

След това тя го блъсна в спалнята и го язди, докато той я помоли да спре.

Бяха с Кристиан на театър, когато тя се сблъска с Раул.

Обикновено тя избягваше театъра, даже като тема за разговор, но Кристиан по някакъв начин беше разбрал, че това е страстта й. В театър „Кръг“ даваха нов спектакъл, който събра възторжена критика. Всичките билети бяха продадени, но с някаква магия той успя да намери отнякъде билети за тях.

По време на антракта, в бара тя чу „отровен“ глас зад гърба си.

— Разбира се, цялата тази еуфория винаги се подкрепя от публиката. Нищо по-хубаво не могат да направят, милинките.

Клер се опита да се отдръпне, но той я видя.

— Клер, скъпа. Нали това е ужасно?

Тя трябваше да предвиди, че подобно нещо можеше да се случи.

— На мен ми харесва — плахо каза тя.

— Наистина ли? Мисля, че щом отдавна не се занимаваш, трудно можеш да съдиш — каза той подигравателно.

— Това е Раул Уолш — с неохота го представи тя на Кристиан. — Той играеше пеещия плъх в мюзикъла.