Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

— По-скоро пеещата мишка — каза Раул и очите му се стесниха. — Но, по дяволите, Клер, какъв е този акцент?

— Чух, че второто действие ще е по-хубаво — каза тя, за да се отърве от него. — Това звънеца ли е?

Но веднъж започнал, Раул не възнамеряваше да я пусне толкова лесно.

— Та говорейки за симпатичен акцент, видях твоя познат барман миналата вечер. Какво направи с него? „Не бих казал, че сексът с Клер е груб, но когато накрая слезе от мен, разбрах, че преди малко бях обрязан.“

Той великолепно имитира австралийския акцент на Брайън. Приятелите на Раул се разсмяха угоднически. Кристиан също се разсмя.

Той прегърна Раул за раменете, сякаш го поздравяваше за шегата му, сякаш имаше намерение да закачи медал на гърдите му и да го целуне по бузите. Наведе се рязко и с едно движение напред удари с глава Раул по носа. Той се строполи като кукла. Сякаш от нищото му се появиха провиснали мустаци от кръв. Зад тях изпищя някаква жена. Раул не ставаше от килима, давеше се. От устата му капеше кръв и лиги.

— Хайде, Клер — каза спокойно Кристиан, — да тръгваме. — Неприятен млад човек — каза той, когато излязоха на улицата.

— Артистите понякога са толкова аморални — допълни тя, треперейки, като се огледа.

Двама мъже ги последваха от театъра. Като видяха, че с нея всичко е наред, те се върнаха. Кристиан вдигна ръка, за да извика такси.

— Какво имаше той предвид? — спокойно попита той.

— Какво по-точно искаш да знаеш?

— За това, че отдавна не се занимаваш.

— А, за това ли? — Тя мислеше светкавично. — Възнамерявах да ставам актриса. Раул и приятелите му ми помогнаха да проумея, че това е тъпа идея.

— Мисля, че идеята е прекрасна.

— По-точно?

— Играта. Трябва да имаш нещо, което да направлява живота ти, Клер. Сервитьорството, с което се занимаваш, не води доникъде. Трябва да се запишеш в драматични курсове, а може би и да вземаш частни уроци. Имаш външност и глас. Четиринадесета улица, номер три — каза той на шофьора на таксито.

— Не мога да си позволя частен репетитор.

— Аз ще платя.

— Кристиан, не ставай смешен.

— Какво смешно има? Мога спокойно да си го позволя.

— Но ти нищо не знаеш за мен. Нищо не знаеш за нас. Не мога просто така да взема парите ти. Това зависи от много неща.

— Знам за теб всичко, което трябва да знам — каза той. — Пълно доверие, помниш ли? Няма спасителни думи.

— Ще проверя за курсовете — смотолеви тя. — Но аз не мога…

Той я прекъсна.

— А защо той се присмя на акцента ти?

— Майка ми беше англичанка, и това понякога проличава, а сега малко и от нюйоркския говор — импровизираше тя.

— Те казаха, че имаш и хубав слух, така ли? И френският ти също е прекрасен. От теб ще стане брилянтна актриса.

Продължиха да пътуват в мълчание.

— Що се касае до другото момче, за което той говори — започна тя.

— Ти не ми дължиш никакви обяснения, Клер. Докато не решиш, че искаш да бъдеш с мен, с кого ще спиш е лично твоя работа. — Като говореше, той гледаше през прозореца, но тя знаеше, че бе наранен повече, отколкото си позволяваше да покаже.

— Какво ще правиш през почивните дни? — попита след малко той.

— Нищо особено.

— Няколко приятели ме помолиха да им гостувам. Те имат къща долу по крайбрежието. Мисля, че ще ни се отрази добре, ако отидем заедно.

— Окей, и на мен ми харесва.

— В петък по обяд имам лекция. Можем да тръгнем направо след нея. — Той замълча. — Не е нужно да казвам, че нямам предвид тъпия уикенд. Всичко зависи от теб.

— Благодаря ти.

Имаше и други думи, които тя искаше да му каже, други обяснения, които да даде, но те не подхождаха на речника на нейната самоличност и затова не каза нищо.

— Кристиан, послушай. Искам да ти обясня нещо.

— Окей.

Сега те бяха в апартамента и пиеха вино. Музиката, която слушаха, бе някаква средновековна от диска, който бе донесъл Кристиан.

— Разказвах ти, че загубих близък човек.

— Да. Елиът. Ти спомена, че той се казвал Елиът.

— Но не съм ти разказала как всъщност умря.

— Чаках да ми го разкажеш, когато бъдеш готова.

— Беше един от учителите ми. — Тя втренчено гледаше чашата си. — Когато всичко това се случи, той просто изгоря, жена му го остави, нямаше възможност да намери друга работа. И се самоуби. Това трябваше… трябваше да бъде общото ни самоубийство. Но аз нямах смелост тогава, не можах да я събера и после.

Той кимна.

— Даже и после, бях като човек, застанал на края на трамплина за скачане в басейн: страшно е да скочиш, но е невъзможно да се върнеш обратно.