Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

Навън Кристиан каза на шофьора да ги закара до „Рю Даро“. По пътя разговаряше без усилие с него на френски за любимия му футболен отбор, и тя беше учудена от промяната у него. В Ню Йорк той по-скоро би умрял, отколкото да разговаря за спорт с някой шофьор на такси.

Накрая те спряха до един малък парк. Таксиметровият шофьор прониза отстрани Кристиан с лукав поглед.

— Vous visitez les catacombes, monsieur?

Кристиан сви рамене.

— Oui, peut-être. La mademoiselle ne les a jamais vu.

— Il faut faire attention. Ne pas s’égarer.

— Bien sûr. Nous avons une carte. 29 29 — Катакомбите ли ще посетите, господине? — Да, може би. Госпожицата никога не ги е виждала. — Трябва да сте внимателни да не се загубите. — Разбира се. Ние имаме карта. (фр.). — Б.пр.

— За какво говорехте? — попита тя мрачно, когато шофьорът отлетя с бакшиша си.

— От другата страна — каза той, без да й отговори. Имаше малка желязна врата, вградена в стената. Пред нея имаше няколко стъпала. Изглежда тя водеше към някаква изба. Кристиан извади ключ и я отвори.

— Имаме късмет. Страхувах се, че са променили ключалката.

Стълбите водеха в тъмнината. Той измъкна два тежки прожектора от туристическата си раница и й подаде единия.

— Къде отиваме?

— В катакомбите — отвърна й той през рамо. — Тука има стотици входове, всичките заключени естествено, но ключове лесно се намират на черния пазар. Таксиметровият шофьор вероятно щеше да извади някой, ако му бяхме поискали. Студентите обичат да организират тук партитата си. Няколко сега сигурно вече са в разгара си.

Тя го слушаше.

— Аз не мога да чуя нищо.

Той се разсмя.

— Няма да можеш, докато не започнеш да чуваш добре. Тези тунели се простират на триста километра, минават под целия Париж и стигат до предградията му. Ние се намираме в началото на това, което Бодлер е харесвал най-много, гробницата.

В светлината на прожектора Клер видя груб каменен таван, мержелеещ се над главите им. Освен скриптенето на техните стъпки и капещата вода, те бяха обградени от абсолютна, непроницаема тишина.

— Някога те са били варовикови кариери. Някои датират от римско време. Колкото повече са построявали отгоре, толкова повече са дълбаели отдолу. През Втората световна война съпротивата е настанила тук долу главната си квартира и някои от галериите се използвали за разсадници на гъби. Но през осемнадесети век са били осенени от великолепната идея да освободят земята за строежи като преместят гробищата си долу. — Той освети тавана с прожектора си. Няколко думи бяха издълбани на скалата. — „Arretez! C’est ici I’empire de la mort“ 30 30 Спрете! Тук е империята на смъртта. (фр.). — Б.пр. — прочете той на висок глас. — Тук е царството на Мъртвите. — Той пристъпи напред. — Готова ли си?

— Предполагам — каза тя колебливо.

Тя насочи прожектора си наоколо. Отначало тя помисли, че се намира в много тясно пространство. Но после разбра, че галерията, в която навлизаха, беше огромна. Онова, което беше взела за стени, бяха всъщност грамади от човешки черепи и кости, почернели от годините, които бяха навсякъде, докъдето стигаше прожектора й.

— Тук са останките на шест милиона парижани, вероятно много повече от тези, които са в града над нас. Всеки един от Рабле до Робеспиер.

Бавно, те вървяха през пустите варовикови зали, високи като църкви. Някои бяха осветени от отворите над тях, през които проникваше вечерния залез.

Накрая Кристиан спря.

— Тука — посочи той с ръка.

Те бяха отгоре на няколко стъпала, издълбани в скалите. Под тях имаше голям басейн с чиста вода.

— Работниците, които са копаели тук са се нуждаели от баня. Така че те просто са прокопали надолу до водната повърхност. Виж. — Той отиде напред, загреба една шепа вода и я остави да изтече между пръстите му.

— Тя е по-чиста от тази на Ева и два пъти по-стара. — Той остави прожектора на земята и й подаде ръцете си. — Искаш ли да се изкъпем?

— Няма ли да е студено?

— Почти смразяващо. — Той започна да разкопчава дрехите й. — В раницата ми има една хавлия. Както и нещо по-важно. — Той извади един сребърен канделабър и три свещи, половин бутилка „Шато Икю“ и чаши, парче мазен черен дроб и сурова пръчка. — Удоволствие и болка.

— В такъв случай… — Тя съблече дрехите си и той направи същото. Свещите хвърлиха жълта сянка върху пещерата, техните пламтящи пръсти задълбаха каменните стени. Още преди да се потопи в басейна на нея й беше студено. Кожата й настръхна като на гъска. Тя ахна, когато потопи крака си във водата.