Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

— И така — каза той. — Говорих с мъжа ви.

— Арестувахте ли го?

Той вдигна ръка.

— Почакайте малко. Той ми каза, че наскоро сте лежали в болница в Америка? Вярно ли е това?

— Вярно е.

— Предполагам бяха ви предписали някакви наркотици. Някакви лекарствени препарати .

Тя кимна.

— Вземате ли ги още?

Тя безнадеждно поклати главата.

— Не ми трябват. Това беше грешка.

— Предполагам, че мъжът ви много се притеснява за вас — каза й вежливо той. — Той смята да ви заведе на лекар в хотела.

— Не — каза тя. — Не можете да направите това. Той ще ме убие.

Полицаят се усмихна.

— Днес е сватбата ви — галантно каза той. — Това е голям ден. И голямо напрежение, така ли е? Нали пихте и абсент? Това ми каза мъжът ви. Абсентът днес е забранено питие във Франция. Много хора бяха… — с жест той й показа, че те са се разболели умствено. — Приберете се вкъщи, мисис Воглер. Мъжът ви ще се погрижи за вас.

Тя се изправи.

— Той го направи — каза тя и смъкна панталона си, за да му покаже бедрото си.

— Вашият мъж каза, че вие умишлено сте се изгорили с цигара — каза той спокойно. — Той каза, че ще ви купи някакъв крем от аптеката. Моля ви, мадам. Облечете се.

Тя кротко позволи да я вземат от полицейското управление и да я настанят в таксито. Кристиан галеше косата й и тихо тананикаше.

— Съкровище мое, мое съкровище. Но ти какво си помисли?

На връщане той спря таксито, за да направи някои покупки в аптеката и в гаража до нея. Когато се върна в колата, носеше в ръце голяма чанта.

В хотела той затвори тяхната врата и пусна вода във ваната. Клер чакаше вцепенена, докато тя се напълни.

— Ела тук — повика я нежно той. Тя отиде в банята. Той разбъркваше с ръка водата. — Нито е топла, нито студена. — Тя покорно се съблече и стъпи във ваната. Водата обаче беше студена и раната на бедрото я заболя. Тя легна и той започна да я мие нежно, както го правеше, когато се любеха за първи път, сапунисваше косата й и я изплакваше. Когато свърши, й донесе бутилка абсент.

— Пийни това.

Тя изпи голяма глътка.

— Това ще премахне болката — каза той. Тя не знаеше дали той имаше предвид болката в бедрото й или болката от нещо, което щеше последва.

— Не съм го разбрала съвсем правилно, така ли? — попита тя. — Мислех, че Стела беше тази, на която й дойде много и която беше уморена от обожаването ти. Но беше ти, а не тя, който искаше да сложи край. Като Бодлер, който намирал, че е по-лесно да се прекланяш пред богиня, отколкото да обичаш жена. Тя обади ли се в апартамента от хотела? Така ли разбра къде беше тя през тази нощ? Ти вече ми каза, че си ровил в нейния имейл.

Той я гледаше с израз на безкрайно съжаление.

— Беше повече от това — каза той спокойно. — Беше някоя, която аз срещнах. Една непозната, едно момиче в бара. Тя ми четеше един от моите преводи и гласът й… Беше изключителен момент, откритие, завършено и неповторимо. Ето тогава разбрах, че със Стела е свършено.

— Ти я уби. Ти отиде в хотелската стая и я уби.

— Да — каза той. — Да, убих я. И тогава тя отново беше съвършена.

Съседната стая беше претъпкана. Имаше щурмова група от френските специални служби — с пълно бойно снаряжение, стиснали пушките си със сълзотворен газ и зашеметяващи гранати. Там беше Кони Литмън и други наблюдатели от ФБР. Имаше и група за наблюдение, осигурена от френските власти, включително и полицаят от maire . Франк също беше там и се чувстваше гол без пистолета си, той стоеше залепен до стената със слушалки на главата.

Капитанът от френските специални служби имаше същите, но той не знаеше добре английски и затова очакваше сигнала от Франк. Той повдигна веждата си.

Франк вдигна ръката си с дланта навън. Всички чакаха.

— Не съвършена — каза тя. — Неподвижна. Повече не беше Стела, не и след това, което ти си направил с нея. Тя просто беше тяло. Просто плът.

— Не разваляй всичко — мъркаше той. — Не спори, Клер.

— Ти беше един от неговите клиенти — категорично каза тя. — На Харон. Онова виртуално допълнение от „Цветя на злото“ бе за теб.

— Подходяща награда за стихотворения. — Той вдигна книгата от пода. — Прочети едно — каза той. — Прочети го на глас, както тогава, когато го чете за първи път.

Тя погледна на страницата, която той бе отбелязал, и започна да чете с монотонен глас.