Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

Maire я гледаше с очакване и Клер разбра, че от нея се изисква още нещо: ръката й. Кристиан протегна ръка към нея, извади един пръстен от горния си джоб и го постави на пръста й. Това не беше обикновен венчален пръстен, а старинен пръстен с печат от тежко бяло злато, със същия фамилен знак, както огърлицата около врата й и пръстена на пръста на Кристиан.

Maire говори доста. Френският на Клер не беше достатъчно добър, за да следи думите му, независимо, че тя схващаше отделни фрази. Тя можеше да отгатне от интонацията на гласа му кога щеше да свърши. Погледна ръката си, която въртеше пръстена от единия край на пръста до другия.

После Кристиан я целуваше и maire се разливаше цял в усмивки. Само няколко документа и те вече бяха навън. Кристиан извика такси, като бързаше отново към хотела за още секс.

Той я видя как гледаше пръстена.

— Харесва ли ти?

— Тежък е — призна тя.

— Той ми е много скъп — каза Кристиан. — Както си ми скъпа ти.

В полусън тя му позволи да я пренесе през прага на нейната стая, да легнат на леглото и да я изчука с цялата й премяна. До леглото им имаше свещник и не изглеждаше никак странно Кристиан да спре да я люби, за да запали свещта и да натрие някакъв крем на дясното й бедро, високо горе от вътрешната му страна; той нагорещи нейния новобрачен пръстен на жълтия пламък и натисна нажежения метал върху нейната сега вцепенена кожа, така че тя завинаги щеше да бъде белязана там с неговия фамилен герб.

След това той заспа. Тя тихо се измъкна от леглото и като трепереше, грабна няколко по-подходящи дрехи от разхвърляните наоколо. Взе паспорта си и малко пари.

Слезе задъхвайки се до портиера на рецепцията и го попита за посоката до най-близкото полицейско управление.

— Има ли някакъв проблем? — попита портиерът. — Дамата вероятно е била обрана?

— Най-близкото полицейско управление — повтори тя. Портиерът сви рамене и й обясни как да стигне до жандармерията на няколко минути пеша от хотела. Въпреки че тя накуцваше, на него му хрумна, че в случая с Мадам Воглер процедурата щеше да продължи по-дълго от обикновено. Eh bien 32 32 Е, добре (фр.). — Б.пр. . Току-що се бе омъжила. Вероятно съпругът й е бил малко по-енергичен в брачната нощ. Той се усмихна на себе си, като си представи сцената.

И когато съпругът на дамата слезе долу след двадесетина минути, портиерът не видя причина да не му каже къде бе отишла съпругата му.

Тя имаше нужда от детектив, но мъжът, който дойде да я види, преди всичко изглеждаше изключително симпатичен за годините си и беше облечен невероятно. Неговата тъмнозелена риза и по-светла вратовръзка бяха много елегантни. Тя помисли, че той изглежда повече като млад лекар, отколкото като полицай.

— И така, кажете какво мога да направя за вас — той погледна надолу в записките си, — мисис Воглер? Английският му, слава Богу, беше добър.

— Току-що разбрах, че мъжът ми е убиец — каза тя.

— Разбирам — отвърна той безразлично. — И кого е убил?

— Предишната си жена. Тя се казваше Стела.

— Имате ли някакви доказателства?

Тя свали халката от пръста си и я сложи на масата, на която седяха. Полицаят я взе оттам.

— Халката ли?

— Първата му жена беше убита в Ню Йорк. Когато тялото й бе намерено, по него нямаше никакви бижута. Аз видях да носи тази халка малко по-рано същата вечер.

Той повдигна веждата си.

— Вие сте познавали първата му жена?

— Срещнах се с нея само веднъж. Но халката я познах веднага.

— Тя е… особена за мъж, ne c’est pas 33 33 Нали (фр.). — Б.пр. ? — съгласи се той, въртейки я в ръцете си.

— Това е пръстен-печат. Той е семейна ценност от доста години. Вижте — тя свали своята халка и му я показа. — Същият дизайн.

Друг мъж, също невероятно добре облечен, влезе в стаята и прошепна нещо на ухото на първия полицай, който погледна към Клер.

— Мъжът ви е отвън.

— Вие трябва да го арестувате. След това трябва да се обадите в Ню Йорк. На детектив Дърбън и детектив Позитано. На Уийкс и Лоуел. Кажете им, че съм намерила халката. Кажете им, че той ме дамгоса с нея. Те ще разберат.

— Той ви… дамгоса? — Полицаят я погледна объркан. — Извинете, моят английски…

— Горещо. Изгорено. Сссс… — тя имитираше съскането на изгаряща плът.

— Почакайте тук — каза той.

Тя чакаше. Чакаше цял час. Раната на бедрото й стана като мехур, тънка червена люспа от изгорена кожа. Стараеше се да не я докосва.

Изведнъж полицаят се върна. Той се разположи срещу нея с надути устни. Усмихна й се; имаше красиви очи.