Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

— Ела — каза той и влезе във водата. Тя стигна до бедрата му. — Кръщение — каза той меко. — И прераждане. Тук, в империята на мъртвите, ние все още сме живи. — Кристиан се протегна към нея, привличайки я до себе си със силните си ръце. Въпреки студа той имаше ерекция. Нейните крака докосваха ледената вода и неволно тя ги вдигна, като обгърна с тях хълбоците му.

— Искам да вляза в теб — прошепна той. Тя се пресегна надолу и го насочи така, че той да проникне в нея. Беше й студено и напрегнато и тя трепереше, когато той я смъкваше надолу през цялото време, докато беше върху него.

Той я любеше нежно и тя обви ръка около врата му, за да намали тежестта си и му позволи да я обхване с ръце, че да направлява движенията й. Тя започна да стене и в пълната тишина това беше плашещо като стона на някой странник.

— Сега — каза й той — ми се довери.

С едно плавно движение той я прегъна през кръста, принуждавайки я да падне назад във водата, докато ръцете му я държаха под повърхността така лесно, както я бяха подкрепяли над нея. Шокът от ледената вода изтласка въздуха от дробовете й и тя глътна малко от нея, като се задуши и се опита отново да си поеме дъх. Но ръцете му все още я натискаха надолу. Тя успя да види лицето му през водата, видя как той внимателно я наблюдава и как ръцете му стискат врата й, така че и да искаше, тя не можеше нито да диша, нито да глътне повече вода. Чуканията в белите дробове и във вагината й се свързаха по някакъв начин, съединиха се, всеки тласък на пениса му я удряше зад ушите, зад очите, осветявайки варовиковата пещера с огнени фойерверки, ракети и парещи мълнии от болка.

След всичко, той я залюля в ръцете си, погали я и нежно изтри с ръка кървавите сополи от лицето й.

— Благодаря ти — прошепна Кристиан. — Благодаря ти, че дойде тука с мен.

Тя не беше сигурна дали той имаше предвид това място или тъмните катакомби в своята глава.

Все пак ако той възнамеряваше, почти буквално, да накара нейните призраци да се успокоят, изглежда бе успял. Шокът от ледената вода и силата на неговото желание изчистиха объркването в мозъка й и тя бавно взе да идва на себе си. Той я заведе в свърталището, което познаваше най-добре — малките каменни улици на Африканския квартал, където ядоха кускус в един претъпкан бар, изпълнен с шум и воня на евтини френски цигари, и пиха тръпчиво вино без название от гарафи. До прозорците на кафето клокочеха няколко наргилета. Техните мундщуци бяха покрити със сребристо фолио, като признак за хигиената на двадесети век, и Кристиан й показа как се пуши с тях, смуквайки топлия дим, филтриран през алкохолни изпарения за омекотяване на вкуса му. Той беше гъст като дима на пура с отрязани краища, мощна вълна от никотин и алкохол, която, само след няколко дръпвания, я остави замаяна и зашеметена.

— Почакай тук — каза Кристиан, след което отиде до цинковия бар в дъното на заведението за поверителен разговор със съдържателя му. Когато се върна, беше с бутилка без етикет в ръка.

— Абсент — каза той, наливайки й малко от ярката зелена течност. — Само за да довършим декадентския експеримент. Той съдържа слаб халюциноген, получаван от пелин. Нали знаеш какво е казал Оскар Уайлд за него: „След първата чаша ти виждаш света такъв, какъвто искаш да бъде. След втората виждаш нещата такива, каквито те не са. А след третата виждаш нещата такива, каквито те са в действителност“. — Той взе лъжица захар от купата на масата, потопи я в зелената течност и я задържа над огъня на свещта. Когато захарта започна да бълбука и да се карамелизира, той я разбърка в абсента.

— Ако ние утре се оженим — каза тя, вдигайки чаша, — нали ще избягаме от миналото?

— За разлика от Бодлер, днес имаме достъп до ибупрофен. Salut!

— Salut — каза тя. — Обичам те.

Те взеха бутилката си за хотела. Тя не можеше да си спомни нищо за останалата част от деня: само смътни видения на пулсиращи цветове, замайване от влакче в увеселителен парк и Кристиан, рецитиращ Верлен и Рембо, докато нейният мозък се разширяваше невидимо, като хелий.

На следващата сутрин двамата отидоха в американското посолство, за да вземат документите си. Там загубиха цели три часа, преодолявайки елегантния лабиринт на френската бюрокрация. После само три-четири минути в общината на града, където щяха да бъдат бракосъчетани от представители на maire , кмета. Бракосъчетани от maire 31 31 Игра на думи — married (англ. — бракосъчетани) и maire (фр. — кмет) имат сходно звучене. — Б.пр. — думите сякаш се въртяха в главата й. Може би тя беше още в приповдигнато настроение. Церемонията, естествено, бе изцяло на френски и от време на време тя не знаеше какво да прави, така че Кристиан трябваше да й подсказва, когато дойде време тя да каже своята клетва.