Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

— Има риск от увеличаването на аудиторията му, съгласна съм. Но ние трябва с нещо да балансираме потенциалното увеличение на риска. Трябва да стигнем до камерата.

След малко Франк вече кимаше на Роб Флеминг. Флеминг осъществи връзката и те видяха на екрана Клер, вързана за количката.

— Какво е това, на което тя лежи? Някакъв триножник ли? — промърмори Франк.

— Това е количка от моргата — бавно отговори Кони. — Той я е закарал в погребално бюро. Това означава, че можем да я намерим, Франк. Тя не може да бъде по-далеч на един час с кола от мястото, откъдето е отвлечена.

Франк се обърна към специалистите по компютърни престъпления.

— Роб, има ли начин да получим списъка на погребалните бюра в радиус от петдесет мили около Уестчестър?

— Сигурно. Има много сайтове, които ще ти дадат списъка им — ръцете на Флеминг забягаха по клавиатурата. — Получих един — каза той. — Ще го принтирам.

— Колко са адресите?

— Около деветдесет.

— Деветдесет? — Франк изглеждаше обезсърчен. — Нямаме време да проверим всичките.

— Имаш ли стар телефонен указател? — попита го Кони.

Той сви рамене.

— Мисля, че да. Защо?

— Той ще се нуждае от такова бюро, което е изоставено. Много рядко такива имоти отново се продават бързо. Ако намериш указател отпреди една или повече години, и го сравниш със списъка на Роб, то някои от тях, които са били в стария указател, няма да ги има в списъка. Това са тези, които междувременно са затворени. Разбираш ли?

Франк вече бе излязъл от стаята в търсене на телефонен указател.

Имаше две. Едното беше в Ню Джърси, а другото в Таперсвил, по-нагоре след Кетските хълмове.

— По-добре да се разделим — предложи Франк. — Аз ще поема първото, а после ще се присъединя към вас, ако той не е там.

— Аз ще тръгна с Майк — каза Кони.

Франк хвърли поглед към нея.

— Ти мислиш, че той е в Танерсвил?

— Той обича провинциалните пътища, Франк. Изолация. Ако бях комарджия, това е, на което бих заложила парите си.

— Точно в този момент — промърмори Франк — всички сме комарджии.

Флеминг размишляваше как да блокира новините. В началото най-големите новинарски издания се съгласиха да не излъчват тази история. Но после стана ясно, че тя вече се шири из интернет като огън, бушуващ в суха прерия, и те забравиха обещанията си. Както бе казал на Роб един от редакторите, с лек намек на съжаление, пуснеш ли веднъж духа от бутилката, не можеш да го натъпчеш обратно.

Роб се обади на Франк, за да му го каже.

— По дяволите — ядоса се Франк. — Добре, има ли някакъв начин ние да знаем колко хора ползват сайта? За да знаем в крайна сметка с колко време разполагаме.

— Има такъв начин. Но ако аз съм вътре в сайта…

— Направи го.

Франк пристигна в изоставеното погребално бюро в Ню Джърси малко преди екипа на югозападния район на полицията. Вратите бяха заковани с дъски и той ги разби с помощта на снайперистите, които се бяха разпръснали покрай сградата. Един пияница, който спеше до бутилка „Фъндър-бърд“ в изоставената къща, беше уплашен до смърт.

Франк се обади на Позитано.

— Майк? Тук няма нищо. Изглежда, че той все пак е в Танерсвил. Не се притеснявай, чу ли? Имаш на разположение около половин час.

Глен тананикаше в предоперационната стая, като се занимаваше с гримирането на Клер. От време на време той поднасяше огледало към лицето й, за да може тя да види неговото творение. Клер не можеше вече да познае образа, който той й показваше. Кожата й бе станала грозна и неестествено розова. Петната от руж по бузите й я правеха да изглежда като кукла. Миглите й стърчаха прави и твърди като пипалата на паяк.

— Това ще бъде досадно — каза тя. Странен студ сковаваше рамото й и идваше от иглата, мушната в ръката й. Разтворът започна да прониква в нея от допотопната машина. — Те ще помислят, че това е измама.

Той нетърпеливо поклати глава.

— Те са виждали и другите ми снимки. Те знаят, че аз не мамя моите клиенти — той стоеше зад нея. — Перфектно, ако мога така да се изразя. Нека да видим колко бройки се натрупаха, искаш ли? — той провери в компютъра. — Петстотин осемдесет и три. Добре дошли, приятели. Благодаря ви за търпението. Трябва да попълним още няколко места и после необикновеното шоу ще започне.

Щом излязоха веднъж от магистралата, пътят нагоре между хълмовете значително се стесни, виейки се и обръщайки се, за да преодолее подножието на Ловджийската планина. Полицейските коли бяха принудени да намалят скорост при наличието на множеството резки завои.