Когато хиляда човека се включат към този уебсайт, камерата ще се задейства автоматично. Тогава вие ще имате удоволствието да наблюдавате как човек умира пред очите ви. Всеки опит на властите да блокират камерата ще има минимален ефект. Натиснете тук, за да получите достъп до камерата, но само ако искате да бъдете един от хилядата избраници, които ще станат активни участници в сътворяването на това уникално произведение на изкуство.
Това уеб-събитие е посветено на „Към читателя“, прочутото стихотворение на Бодлер, което ме вдъхнови за това. Натиснете тук, ако искате да прочетете стихотворението.
Фърниш крачеше назад-напред из предоперационната стая, жестикулирайки с книгата, като рецитираше:
И като груб развратник гризе със сластен стон
гърдите похабени на уличница стара,
така и ние — скрито терзани от поквара —
насладата докрая цедим като лимон.
А в мозъка ни пламнал като кълбо от глисти
рой Демони вилнеят в пиянски див екстаз,
щом дробове разтворим, Смъртта се спуска в нас —
река подземна — с жалби и стонове нечисти.
Щом ножът и пожарът, отрова и мълви
не са покрили още с бродерия забавна
платното на съдбите, разнищени отдавна —
не е до края дръзка душата ни — уви!
Но между всички твари — чакали, хрътки, смоци,
маймуни, скорпиони, пантери и орли,
пълзящи и ръмжащи, отблъскващи и зли,
сред скверния зверилник на нашите пороци
аз знам една ужасна, една безчестна гад!
Макар че тя не кряска, ни с подъл скок напада,
земята на парчета ще натроши с наслада,
с една прозявка само ще глътне този свят.
Досадата! — В окото хашишът гложди сладко
и през дима бесило стърчи като кошмар.
И ти си близък с нея — с изтънчената твар —
читателю притворен, мой двойнико, мой братко! 28 28 Превод от френски Кирил Кадийски.
Той въздъхна благоговейно и затвори книгата.
— Това няма да върши работа — каза Клер.
— Няма ли? — той гледаше компютъра си. — Вече имаме повече от двеста участници. Ти наистина ли мислиш, че в света няма хиляда човека, които имайки удобен случай да станат съучастници в тайната направо в домовете или в офисите си, няма да се възползват от това? Четиридесет процента от информацията на Интернет е „хард“ порнография. От всичките милиони няма ли да се намерят хиляда, които в своите най-тъмни, необясними мечти наистина няма да искат да бъдат като мен? — той посочи към дигиталната камера. — Но, моля, защо да не запознаеш с твоята гледна точка нашите гости? Ние сме свързани със звук, също както и с образ. Те прекрасно могат да те чуят. Кажи им защо не трябва да умираш. Възможно е те да решат, че си права и ще напуснат.
Тя гледаше в малкия стъклен ирис в центъра на камерата, мрачен и безразличен като дуло на пистолет.
— Чуйте ме, всички вие — започна тя. Беше достатъчно добра актриса, за да превъзмогне безсилието си в това положение, но гласът й малко потрепери, когато каза: — Аз не съм просто картинка на компютърните ви екрани. Аз съм жив човек. Ядох на закуска „Чириос“ с мляко. Четох вестника, който четохте и вие. Бях ядосана, че вали, както и вие правите понякога. Мога да бъда един от тези хора, които познавате, една от вашите приятелки, или бъдещата ви приятелка. Присъствайки в този сайт, вие ще ме убиете. Това няма да бъде нещо, което компютърът може да изтрие, това ще бъде мръсно, болезнено и истинско. Помислете как ще се чувствате, след като това се случи! И напуснете, още сега! Моля ви!
— Много добре — промърмори той. Той отиде до екрана.
— Също така и ефективно. В резултат на твоя апел четиридесет и шест човека са напуснали — той направи пауза. — Но както и да е, те са компенсирани повече, отколкото трябва с триста двадесет и трима, които не го направиха.
— Трябва да стигнем до тази камера — каза Кони, вглеждайки се в текста на екрана. — Трябва да видим какво става там.
— Какво ще се случи, ако деветстотин и деветдесет и девет болни копелета вече са го направили? — възрази Франк. — Как ще обясняваме, че нюйоркското полицейско управление е това, което я уби?
— Един зрител в повече надали ще е решаващ.
— Ето това е, което всеки подлец, който вече се е включил, си казва. Ако не вземаме под внимание всички новинарски емисии, които са вързани за това, което се нарича публичен интерес, а и момчетата, които с отпечатването в домашни условия гледат да припечелят по някой долар.
Читать дальше