Росс Макдональд - Подвижна мишена

Тя се наведе към мен. Гърдите й се повдигнаха нежни и беззащитни. Устните й бяха меки.

— Не знам откъде да започна? Какво да направя?

— Елате с мен.

— С вас? Искате да тръгна с вас?

— Не се опитвайте да ме увлечете, Миранда! Вие сте красиво момиче и аз много ви харесвам, но не сте моят тип. Елате с мен да говорим с областния прокурор. Нека той да реши!

— Добре. Отиваме при Хъмфрис. Той беше близък с Албърт.

Миранда ме закара по една криволичеща улица до платото, надвиснало над града. Когато спряхме пред облицованата със секвоя вила на Хъмфрис, видяхме, че в алеята имаше още една кола.

— Това е колата на Албърт — каза тя. — Моля ви, идете сам! Не искам да се срещам с него.

Оставих я в колата и изкачих каменните стъпала до терасата. Хъмфрис отвори вратата, преди още да бях почукал. Лицето му повече от всякога приличаше на покрит с кожа череп.

Той пристъпи към терасата и затвори вратата зад гърба си.

— Грейвс е тук — каза той. — Пристигна преди малко. Каза ми, че е убил Сампсън.

— Какво ще правите?

— Обадих се на шерифа. Вече е на път. — Той прокара пръсти по оредялата си коса. В жестовете му, както и в гласа, прозираха някаква лекота и отдалеченост, сякаш реалността се намираше далеч от обсега му. — Каква трагедия! Мислех, че Албърт Грейвс е сериозен човек.

— Желанието да извършиш престъпление често идва ненадейно — казах аз. — Като зараза е. Сблъсквали ли сте се с подобно нещо и преди?

— Това се случва за пръв път с мой приятел. — За миг той замълча. — Преди малко Бърт цитираше Киркегор. Говореше за невинността, че тя била, като да стоиш на ръба на дълбока пропаст. Не можеш да погледнеш надолу, без да загубиш невинността си. Веднъж погледнеш ли, ставаш виновен. Бърт каза, че бил погледнал надолу и че бил виновен още преди да е убил Сампсън.

— Той все още се владее добре — отговорих аз. — Грейвс не гледаше надолу, а нагоре. Нагоре, към къщите по хълмовете, където бяха големите пари. За малко и той щеше да бъде богат с половината от милионите на Сампсън.

Хъмфрис бавно отвърна:

— Не знам. Той никога не е ламтял за пари. Мисля, че още е такъв. Нещо трябва да се е случило с него. Бърт мразеше Сампсън, но не беше единственият. Сампсън се държеше така, че всеки, който работеше за него, се чувстваше като жалък слуга. Но у Грейвс имаше и още нещо. През целия си живот се беше трудил неуморно, когато един ден всички илюзии се сринали. Животът загубил своя смисъл. Добродетелите, заради които той е защитавал закона, били изчезнали. После те изчезнали и у самия него. Знаете ли, че за това той се отказа от прокурорската си работа.

— Не знаех.

— В крайна сметка той поведе сляпа битка със света и стигна до убийството на човек.

— Не сляпа, а твърде добре премислена.

— Не, сляпа — настоя Хъмфрис. — Никога досега не съм виждал по-нещастен човек от Бърт Грейвс в този момент.

Върнах се при Миранда.

— Грейвс наистина е тук. Не сте се лъгали по отношение на него. Решил е да направи правилната крачка.

— Признал е всичко?

— Беше твърде честен, за да се крие. Ако никой не го беше заподозрял, щеше сам да се измъчва. Честността поставя условия пред всеки от нас. Но той знаеше, че аз бях разбрал всичко. Отишъл при Хъмфрис и разказал всичко.

— Радвам се, че го е направил.

Малко по-късно в противоречие на думите тялото й се разтърси от дълбоки ридания. Главата й се свлече над волана.

Преместих я на другата седалка и подкарах сам. Докато слизахме надолу, гледах светлините на града. Те не изглеждаха съвсем реални. Звездите и светлините на къщите блещукаха като светулки и хвърляха студени отблясъци в падналия мрак. Единственото реално нещо в моя свят беше седящото до мен момиче, топло, тръпнещо и изгубено.

Можех да я прегърна и да я отведа нанякъде. Тя беше толкова беззащитна и слаба. Ако обаче го бях направил, само след седмица тя щеше да ме намрази. След шест месеца и аз щях да я намразя. Постарах се да не отмествам ръцете си и я оставих сама да облизва раните си. Тя използва рамото ми, за да поплаче така, както би използвала рамото на всеки друг.

Риданията й постепенно стихнаха и бяха заменени от равномерно дишане, което премина в сън. В подножието на хълма се разминахме с колата на шерифа, която зави нагоре към къщата, в която чакаше Грейвс.

Една стъпка — около 30,5 см. — Бел.прев.

Фи Бета Капа — член на братството на завършилите най-стария американски колеж, чието название идва от първите букви на думите в девиза на колежа на старогръцки: „Философията е ръководителка на живота“. — Б.пр.