Росс Макдональд - Подвижна мишена

Докато отключваше сейфа, откъм алеята се чу шум от кола. Тя вдървено се извърна към мен, а в погледа й личеше настойчивост.

— Кой беше това?

— Албърт Грейвс. Докара ме дотук.

— Но защо за Бога не влезе с вас?

Събрах остатъците от смелост, с които разполагах, и казах:

— Той уби баща ви тази вечер.

Устата й се отвори, за да поеме въздух, и после промълви:

— Шегувате се, нали. Той не може да направи такова нещо.

— Могъл е. — Потърсих спасение във фактите. — Днес следобед открих, къде държат баща ви. Обадих се на Грейвс от Лос Анджелис и му казах да отиде там, колкото се може по-бързо, и да вземе шерифа със себе си. Грейвс е отишъл там преди мен, без шерифа. Когато пристигнах, не можах да го открия. Бил е паркирал колата си на скришно място и се е намирал в сградата заедно с баща ви. Когато влязох в сградата, ме е ударил с нещо по главата, за да загубя съзнание. Когато се свестих, той ми каза, че току-що бил пристигнал. Баща ви беше мъртъв, но тялото му беше още топло.

— Не мога да повярвам, че Албърт го е направил.

— А аз вярвам.

— Имате ли доказателства?

— Ще се наложи да се потърсят технически доказателства. Нямах време за това тогава. Полицията ще се погрижи.

Тя се отпусна тежко в един кожен фотьойл.

— Толкова много хора загинаха. Татко, Алън…

— Грейвс уби и двамата.

— Да, но той уби Алън, за да спаси вас. Нали вие сам казахте тогава…

— Това беше комплексно убийство — казах аз. — Бих го нарекъл оправдана намеса и още нещо. Тогава не се налагаше да убива Тагърт. Грейвс е много добър стрелец. Можеше само да го рани. Но той искаше Тагърт да умре. Имаше си причини за това.

— Какви са били те?

— Едната от тях бяхте вие.

Тя вдигна лице към светлината. След известно колебание решително отвърна:

— Да, така е. Бях влюбена в Алън.

— А в същото време искахте да се омъжите за Грейвс.

— До снощи още не бях решила твърдо. Трябваше да се омъжа за някого, а той беше наблизо. Предпочетох да се омъжа, вместо да страдам.

— Той е заложил на вас и спечели. Само че другото нещо, на което беше заложил, не сполучи. Партньорът на Тагърт не успя да убие баща ви и Грейвс го е удушил сам.

Тя закри с ръка очите си. Вените по слепоочията й бяха тънки и нежни.

— Но това е ужасно! — извика тя. — Не разбирам защо го е направил?

— За пари.

— Но той никога не ламтеше за пари. Това беше едно от нещата, за които го уважавах. — Тя свали ръката си и горчиво се усмихна: — Явно не съм твърде проницателна.

— Сигурно е имало такова време, когато Грейвс не се е интересувал от пари. В страната има места, където може да се чувстваш така. Но не и в Санта Тереза. Парите са основната движеща сила в този град. Ако човек не ги притежава, може да се каже, че живее наполовина. Грейвс се е дразнел от факта, че е принуден да служи на милионерите и да върти парите им, без самият той да притежава нещо. Внезапно той съзира шанса сам да стане милионер. В този момент той е осъзнал, че е желаел парите повече от всичко на света.

— Знаете ли какво ми се иска в този момент? — каза тя. — Иска ми се да съм лишена от пари и от пол. И двете неща ми създават повече трудности, отколкото облаги.

— Не бива да обвиняваме парите заради влиянието им върху хората. Злото е заложено в същността им, а парите са средството, което им помага да го изразят. Те ги влудяват тогава, когато са загубили всички свои добродетели.

— Питам се какво ли е станало с Албърт Грейвс?

— Това никой не може да каже. И той самият не знае. Сега е важно обаче какво ще стане с него занапред.

— Ще съобщите ли в полицията?

— Трябва да го направя. Ще ми бъде по-лесно, ако и вие сте съгласна. Това ще помогне и на вас, за живота, който ви предстои.

— Искате да си поделим отговорността, но истината е, че е все едно какво мисля аз. Така или иначе, щяхте да им кажете, въпреки че признавате, че ви липсват доказателства. — Тя нервно се размърда във фотьойла.

— Ако го обвинят в убийството, Албърт няма да отрече. Мисля, че го познавате по-добре и от мен.

— Въобразявала съм си, че го познавам. Сега не мога да бъда сигурна за нищо.

— Ето защо трябва да ме оставите да направя, каквото съм решил. Пред вас има много проблеми за разрешаване, а ако стоите и бездействате, няма да стигнете доникъде. Понякога ще ви се налага да живеете с несигурността.

— Не съм сигурна, че ще продължа да живея.

— Не ме умилявайте — остро отвърнах аз. — Самосъжалението няма да ви помогне. Вярно е, че нямахте късмет и с двамата мъже в живота ви, но мисля, че сте достатъчно силна, за да го понесете по-хладнокръвно. И по-рано ви бях казал, че животът е пред вас и само вие може да решите как точно ще го изживеете.