Росс Макдональд - Подвижна мишена

— От вчера не съм стъпвал в болницата — отвърна той. — За какво ми говорите?

— Не ви ли предадоха за обаждането ми? Беше преди два часа.

— Не е имало никакво съобщение. Този път няма да се оставя да ме баламосвате.

Погледнах Грейвс. Очите му избягнаха погледа ми. Млъкнах.

Откъм Санта Тереза пристигна една линейка с виещи сирени.

— Доста се забавиха — споделих аз с полицая.

— Вече знаеха, че жената е мъртва. За какво да бързат.

— Къде ще я закарат?

— В моргата на Санта Тереза, ако не се обадят близките й.

— Няма да се обадят. Там тя ще се чувства добре. Алън Тагърт и Еди, любовникът и брат й, вече я чакаха там.

Грейвс караше бавно, сякаш катастрофата го беше впечатлила. Трябваше му почти час, за да стигнем до Санта Тереза. Пътя прекарах в размисъл — първо за него, а после и за Миранда. Мислите ми не бяха добър спътник.

Когато навлязохме в града, той ме погледна странно:

— Не бива да губим надежда, Лу. Полицията има всички шансове да го залови.

— За кого говориш?

— За убиеца естествено. За другия човек.

— Не съм убеден, че е имало друг.

Ръцете му стиснаха волана. Хватката беше толкова здрава, че кокалчетата на пръстите побеляха.

— Но някой е убил Сампсън.

— Така е — потвърдих. — Някой го е убил.

Видях го как бавно извърна поглед към мен. За миг ме изгледа хладно.

— Гледай си пътя, Грейвс. Внимавай за всичко.

Той отново се обърна напред, но не и преди да е скрил смущението си от мен.

Пътят пресичаше главната улица на Санта Тереза и ни спря червен светофар.

— Сега накъде?

— Ти къде искаш да отидеш?

— Все ми е едно.

— Тогава отиваме в дома на Сампсън — казах аз. — Трябва да говоря с мисис Сампсън.

— И сега ли трябва да го направиш?

— Работех за нея. Трябва да й се отчета.

Светофарът светна зелено. И двамата мълчахме, докато колата не зави по алеята, водеща до къщата на Сампсън. По тъмната фасада тук-там още светеха прозорци.

— Не ми се иска да виждам Миранда точно сега — каза той. — Днес следобед се оженихме.

— Не избърза ли малко със сватбата?

— Какво искаш да кажеш?

— Можехте да почакате, докато се върнеше баща й. Или поне след погребението.

— Тя настояваше за днес — каза той. — Подписахме в съда.

— Явно си решил да прекараш първата брачна нощ там. Затворът е в същата сграда, нали?

Той не отговори. Когато паркира колата до гаражите, аз се наведох, за да погледна лицето му. Неудобството му се беше изпарило. В очите му се четеше единствено примирението на комарджията.

— Колко странно — каза той. — Днес е нашата първа брачна нощ, миг, който съм чакал от години. А ето че не искам да я видя.

— Да не би да си мислиш, че ще те оставя сам?

— Защо не?

— Нямам ти доверие. Ти беше единственият човек, на когото мислех, че можех да имам доверие… — Не можах да намеря думите, за да завърша мисълта си.

— Имай ми доверие, Лу.

— Нека от този миг нататък бъда мистър Арчър.

— Добре, мистър Арчър. В джоба си нося пистолет, но няма да го използвам. До гуша ми дойде от насилие. Разбираш ли? До гуша ми дойде!

— Нормално е — отговорих. — На съвестта ти тежат две убийства. Може да се каже, че си си взел порцията насилие за доста време напред.

— Защо две убийства, Лу?

— Мистър Арчър — поправих го аз.

— Недей да се правиш на проповедник. Не подозирах, че нещата ще се развият така.

— Да. Застреля Тагърт, използвайки момента, а след това започна да импровизираш. Към края обаче стана твърде непредпазлив. Трябваше да се досетиш, че ще разбера, че не си се обадил на шерифа тази вечер.

— С нищо не можеш да докажеш, че си ми се обаждал.

— Няма да се наложи. Достатъчно ми е, че ми стана ясно всичко. Искал си да останеш сам със Сампсън в бараката за известно време. Трябваше да довършиш работата, която Тагърт и партньорите му не успяха да свършат.

— Да не би сериозно да мислиш, че имам нещо общо с отвличането?

— Много добре знам, че нямаш нищо общо. Но отвличането има нещо общо с теб. То те направи убиец, когато съзря възможността да убиеш Тагърт.

— Застрелях го, защото нямах друг изход — каза той. — Признавам, че след като го направих, не съм съжалявал. Миранда го харесваше твърде много. Убих го, защото трябваше да те спася.

— Не ти вярвам. — Обхвана ме гняв. Над главите ми звездите висяха като кристали и светеха с бяла студена светлина.

— Не съм го планирал — отговори той. — Нямах време да правя планове. Тагърт щеше да те убие, ако не бях стрелял. Просто и ясно.