Росс Макдональд - Подвижна мишена

Самолетът леко се наклони и зави към морето. Той имаше четири места и беше екипиран за нощни полети. Седях на задната седалка. Миранда се беше настанила отпред, от дясната страна на Тагърт, с поглед, закован върху ръката, хванала спокойно лоста за управление. Той сякаш изпитваше гордост от умението си да поддържа курса умерен и плавен.

Попаднахме в низходящо въздушно течение и пропаднахме с около хиляда стъпки 1 1 Една стъпка — около 30,5 см. — Бел.прев. . Лявата й ръка се вкопчи в коляното му. Той не реагира.

Това, което бе очевидно за мен, вероятно бе явно и за Албърт Грейвс. Ако Тагърт пожелаеше, Миранда щеше да му принадлежи телом и духом. Грейвс си губеше времето и стремително се носеше към жалко унижение.

Познавах го достатъчно, за да прозра мотивите му. Миранда олицетворяваше всичко, за което бе мечтал — пари, младост, свежа моминска гръд, пленителна красота. Той я бе набелязал сред целите си и трябваше да я има. Целият му живот бе изтъкан от набелязване на цели и постигането им.

Грейвс бе син на фермер от Охайо. Когато станал на четиринадесет години, баща му загубил фермата и не след дълго починал. Бърт поел издръжката на майка си, като работил цели шест години във фабрика за автомобилни гуми. След смъртта й постъпил в колеж и излязъл оттам като Фи Бета Капа 2 2 Фи Бета Капа — член на братството на завършилите най-стария американски колеж, чието название идва от първите букви на думите в девиза на колежа на старогръцки: „Философията е ръководителка на живота“. — Б.пр. . Преди да навърши тридесет години, защитил степен по право в Мичиганския университет. Работил една година в адвокатската корпорация на Детройт и решил да се установи на Запад. Дошъл в Санта Тереза, защото никога не бе виждал планини и не бе плувал в море. Баща му таил надежда да се премести един ден в Калифорния и Бърт осъществил мечтата на американеца от Средния запад — тя обаче включваше и дъщерята на тексаски петролен милиардер.

Мечтата беше непокътната. Той бе работил твърде много и не бе имал време да се занимава с жени. Заместник областен прокурор, градски прокурор, областен прокурор. Подготвяше делата си с такава страст, сякаш полагаше основите на обществото. Всичко това ми беше известно, защото му помагах. Един съдия в щатския Върховен съд бе определил работата му като пример за перфектна юридическа дейност. И сега, на четиридесет, Грейвс най-сетне реши да превземе крепостта.

Той щеше сам да се изкатери по стената или тя щеше да се срути от само себе си. Тагърт размърда крака си, сякаш гонеше досадни мухи. Самолетът смени посоката си, но бързо се върна към курса. Миранда отмести ръката си.

По лицето на Тагърт изби гневна червенина, която се разля до ушите му; той натисна лоста и започна да се изкачва нагоре и все нагоре, сякаш искаше да я остави зад себе си и да остане съвсем сам насред небето. Термометърът на покрива падна под 40° по Фаренхайт. На осем хиляди стъпки отдолу, вдясно, се виждаше Каталина. След още няколко минути завихме наляво към Лос Анджелис, който все още изглеждаше като белезникаво петно.

Аз се провикнах, за да заглуша шума от двигателя:

— Ще можете ли да се приземите в Бърбанк? Искам да задам няколко въпроса.

— Точно това смятах да направя.

Залялата ни гореща вълна подсказа започналото спускане към долината. Жегата се стелеше като фин прах над камарите от боклуци и мръсните предградия, през нейната мараня колите изглеждаха смалени и пъплеха по улиците и булевардите като уморени буболечки. Невидимата бяла прах навлезе в ноздрите ми и пресуши гърлото ми. Винаги когато се завръщах в града, дори и след половиндневно отсъствие, бивах посрещан от същото неизменно усещане за пресъхване в гърлото.

Диспечерът на такситата пред летището се отличаваше по сребристите ленти, зашити на ръкавите на ризата му на червени райета. Жълтата фуражка бе прикрепена почти вертикално върху задната половина на главата, обрасла със сива коса. Редуването на слънчеви дни и ругатни по негов адрес го бе моделирало със свадливо, червендалесто лице и спокоен поглед.

Той си спомни за Сампсън, когато му показах снимката.

— Да, този мина оттук вчера. Направи ми впечатление, защото беше малко подпийнал. Не беше прекалено натаралянкан, защото иначе трябваше да извикам охраната. Беше попрекалил съвсем малко.

— Сигурен ли си — рекох. — Имаше ли някой с него?

— Доколкото можах да видя — не.

Една жена, преметнала върху себе си кожите на две лисици, които сякаш бяха умрели от горещината, прекрачи оградата на стоянката.