Росс Макдональд - Подвижна мишена

Феликс зави наляво по главната улица, като остави морето зад гърба ни. Докато се изкачвахме нагоре, улиците се променяха. Мъже в пъстри ризи и летни костюми и жени в панталони и различни по дължина блузи, които подчертаваха различни по вид коремни части, влизаха и излизаха от вратите на испанските магазини и от вратите на административните сгради. Никой не поглеждаше към планините, надвесени над града, но те бяха там и присъствието им караше всички да изглеждат смешни.

През цялото време Тагърт седеше мълчаливо, а красивото му лице бе застинало в безизразна гримаса.

— Как ви се вижда градът? — попита ме той.

— Никак. А на вас?

— Не е най-приятното място, където бих си похарчил парите. Хората идват тук, за да умират, както правят слоновете. В следващия момент обаче продължават да живеят, ако това може да се нарече живот.

— Да можехте само да го видите преди войната. Сега е супер оживено в сравнение с онова време. Тогава тук имаше само богати стари дами, които кътаха продоволствените си купони, пестяха парите си и режеха от заплатата на помощник-градинаря.

— Не знаех, че познавате града.

— Работих по някои случаи заедно с Бърт Грейвс по времето, когато беше областен прокурор.

Феликс паркира колата срещу боядисан в жълто гипсов свод, през който се влизаше във фоайето на една административна сграда. Той отвори пред мен стъклената врата.

— Кабинетът на мистър Грейвс е на втория етаж. Може да вземете асансьора.

— Аз ще чакам отвън — каза Тагърт.

Кабинетът на Грейвс рязко контрастираше с неугледната стаичка в съда, където той се готвеше за делата си. Интериорът на чакалнята бе изпълнен в бледозелен цвят и светло дърво. Русата секретарка със спокойни зелени очи, която дооформяше общото впечатление, се обърна към мен.

— Имате ли уговорена среща, господине?

— Кажете на мистър Грейвс, че Лу Арчър е тук.

— Той е зает в момента.

— Ще почакам.

Седнах в един фотьойл и се замислих за Сампсън. Белите пръсти на русото момиче се движеха пъргаво по клавишите. Намирах се все още в този нереален свят, гонеше ме умора и бях нает да търся човек, за когото все още не можех да си изградя представа. Петролен магнат, който общува с преподобни отчета и се напива до смърт. Извадих снимката от джоба си и отново разгледах лицето му. Видя ми се уморено.

Вътрешната врата се отвори пред гърба на стара дама, която кимаше енергично и говореше на висок глас. На главата си носеше избеляла шапка, каквато би могла да намери на плажа, но върху часовника, забоден на копринената розова блуза, искряха диаманти. Грейвс вървеше след нея. Тя го убеждаваше, че е много умен. Да, умен и грижовен. Той се правеше, че слуша. Изправих се. Като ме видя, той ми намигна над шапката.

Шапката излезе и той се върна в чакалнята.

— Радвам се да те видя, Лу.

Не ме потупа по рамото, но хватката му беше все така здрава. Въпреки това годините го бяха променили. Липсата на коса бе оголила челото му от двете страни, а малките сиви очи бяха заобиколени от мрежата на ситни бръчици. Тежките, избръснати до синьо, бузи висяха от двете страни на челюстта. Мисълта, че той беше само с пет години по-възрастен от мен, не ми беше приятна. Но Грейвс бе избрал трудния път към славата, а това състарява хората.

И аз му казах, че се радвам да го видя. Истина си беше.

— Трябва да са минали шест или седем години — каза той.

— Горе-долу. Вече не се ли занимаваш с дела?

— Не мога да си го позволя.

— Ожени ли се?

— Не още. Има инфлация. — Той се усмихна. — Как е Сю?

— Питай адвоката й. Не харесваше компанията ми.

— Съжалявам, Лу.

— Няма нужда. — Смених темата. — Имаш ли работа в съда?

— От края на войната не. В град като този хората не обичат да плащат с парите си.

— Но някой все пак плаща.

Погледът ми многозначително огледа стаята. Спокойното русо момиче се усмихна.

— Това е само фасада. Продължавам да се боря за залъка. Но междувременно се научих как да съветвам стари дами. — Усмивката му беше кисела. — Заповядай, Лу!

Вътрешният кабинет беше по-просторен, прохладен и богато обзаведен. На двете свободни стени висяха картини. Останалите две бяха заети от библиотеката. До своето масивно бюро Грейвс изглеждаше по-малък.

— Какво стана с политиката? — попитах. — Доколкото си спомням, гласеше се да ставаш губернатор.

— Кампанията в Калифорния се провали. Така или иначе, беше ми писнало от политика. Бях комендант за две години на един град в Бавария. По време на окупационния режим.