Росс Макдональд - Подвижна мишена

— Не, господине — отговори той с лека ирония и добави: 23665.

Набрах номера от апарата в килера и попитах за Грейвс. Един сънен глас го извика.

— На телефона е Грейвс — гласът му беше дрезгав и уморен.

— Арчър е.

— Къде се беше запилял, за Бога!

— Ще ти разкажа по-късно. Някакви следи от Сампсън?

— Още не, но понапреднахме малко. Успях да се добера до главния архив на ФБР. Изпратихме по телекс отпечатъците на убития във Вашингтон и преди час получихме отговор. Регистриран е при тях от доста отдавна. Името му е Еди Ласитър.

— Ще хапна нещо и идвам веднага. В къщата на Сампсън съм.

— По-добре недей! — Той заговори по-тихо: — Шерифът ти е сърдит за снощната история. Аз ще дойда при тебе. — Той затвори, а аз отворих вратата към кухнята.

Беконът в тигана издаваше приятни звуци. Феликс го изсипа в една затоплена чиния, зареди тостера с филийка хляб, счупи яйцата над димящата мазнина и ми сипа чаша кафе от изпускащия пара кафеник.

Настаних се на кухненската маса и засърбах горещото кафе.

— Телефоните в къщата на една линия ли са свързани?

— Не, господине. Тези в предната част на къщата са на различна линия от тези, които използва прислугата. По-препържени ли предпочитате яйцата, мистър Арчър?

— Не, дайте ги така! Кои от тях са свързани с апарата в килера?

— Този в дрешника и този в къщата за гости, където живее мистър Тагърт.

Попитах го между две преглъщания:

— Мистър Тагърт вкъщи ли е?

— Не знам, господине. Мисля, че го чух да излиза с колата през нощта.

— Бихте ли отишли да проверите?

— Да, господине. — Той излезе през задната врата. Минута по-късно се чу шум от кола и влезе Грейвс.

Беше загубил част от енергичността си, но все още се държеше. Очите му бяха зачервени.

— Сякаш си бил в ада, Лу.

— Точно оттам се връщам. Донесе ли сведенията за Ласитър?

— Да.

Той извади от вътрешния си джоб фин лист хартия и ми го подаде. Погледът ми се плъзна надолу по напечатаните редове.

Изправен пред съда за малолетни, Ню Йорк, 29 март 1923 г., по оплакване на бащата за извършени кражби. Предаден за надзор в католическия приют на Ню Йорк на 4 април 1923 г. Освободен на 5 август 1925 г. Съдът в Бруклин, 9 януари 1928 г., обвинен 8 кражба на велосипед. Получил условна присъда и пуснат под наблюдение. Освободен от наблюдение на 12 ноември 1929 г. Арестуван на 17 май 1932 г. и обвинен в притежание на откраднат чек. Делото отложено поради липса на доказателства и по решение на щатския прокурор… Арестуван на 5 октомври 1935 г. за кражба на кола, затворен за три години в Синг Синг… Арестуван със сестра си. Бети Ласитър, от агентите на Американската агенция за борба с наркотиците на 23 април 1943 г. Обвинен в продажбата на една унция кокаин, на 2 май 1943 г. осъден на една година и един ден в затвора Ливънуорт… Арестуван на 3 август 1944 г. за участие в обира на Централното управление по електричеството. Признат за виновен и осъден от пет до десет години затвор в Синг Синг. Пуснат на свобода под наблюдение. Изчезва от наблюдението на контролните органи през декември 1947 г.

Това бяха върховите моменти в биографията на Еди, точките от пунктираната линия, която проследяваше живота му от престъпното детство до трагичната смърт. Светът обаче едва ли щеше да усети загубата.

Феликс се наведе към рамото ми:

— Мистър Тагърт е във вилата си, господине.

— Събудил ли се е?

— Да, в момента се облича.

— Може ли и аз да получа закуска? — обади се Грейвс.

— Да, господине.

Грейвс се обърна към мен:

— Откри ли нещо интересно вътре?

— Само едно нещо, за което не съм твърде сигурен. Ласитър е имал сестра на име Бети, която е била обвинена с него за афера с наркотици. В Лос Анджелис живее една жена на име Бети, в чиято биография също са замесени наркотици. Свири на пиано в бардака на Трой. Представя се като Бети Фрайли.

— Бети Фрайли? — каза Феликс, наведен над печката.

— Това не те засяга — начумерено му отвърна Грейвс.

— Почакай! — казах аз. — Какво искахте да кажете за Бети Фрайли, Феликс? Познавате ли я?

— Не, нея самата не познавам, но съм слушал плочите й при мистър Тагърт. Забелязах името, когато чистех прахта.

— Истината ли говорите? — попита Грейвс.

— Защо да ви лъжа, господине?

— Я да видим какво ще ни каже Тагърт за това! — каза Грейвс и се изправи.

— Чакай, Бърт. — Сложих ръка на рамото му, което се беше стегнало от напрежение. — Ако прегазваме всичко по пътя си, няма да стигнем доникъде. Дори и Тагърт да притежава плочите на тази жена, това все още не означава нищо. Та ние дори не сме сигурни дали тя е сестрата на Ласитър. Човекът може да е просто колекционер.