Росс Макдональд - Подвижна мишена

Той смръщи вежди в престорено напрежение. Очите му се бяха присвили.

— Не познавам жена, която да може да свири така.

— Аз пък познавам една. Чух я в „Дивото пиано“ онази вечер. Казва се Бети Фрайли.

— За пръв път чувам това име — отвърна той.

— Хайде, Тагърт. Това е една от плочите й.

— Нима?

— Би трябвало да знаете. Вие я хвърлихте в морето. А сега ще ми кажете защо го направихте.

— Въпросът е излишен, защото не съм правил нищо такова. Никога не би ми дошло наум да изхвърлям хубави плочи.

— Не съчинявайте приказки, Тагърт. Мисля, че по-скоро сте си наумили как да гушнете сто хиляди долара.

Той леко се размърда в стола си. Небрежната му поза се вдърви и загуби небрежния си вид. Ако в този момент някой го хванеше за тила и го повдигнеше нагоре, краката му щяха да останат в същото положение — опънати напред пред тялото му.

— Да не би да намеквате, че съм отвлякъл Сампсън?

— Не лично. Намеквам, че сте замесен в отвличането заедно с Бети Фрайли и брат й Еди Ласитър.

— За пръв път чувам имената им. — Той изпусна една дълбока въздишка.

— Ще чуете. Единият от тях ще срещнете в съда, а там ще узнаете и за другия.

— Чакайте малко — каза той. — Защо избрахте точно мен. Само защото съм хвърлил тези плочи ли?

— Значи признавате, че тази плоча е ваша?

— Разбира се. — Гласът му трептеше от искреност. — Признавам, че притежавах няколко плочи на Бети Фрайли. Побързах да се освободя от тях миналата нощ, когато ви чух да говорите с полицията за „Дивото пиано“.

— Имате и навика да подслушвате чужди телефонни разговори, нали?

— Беше чиста случайност. Чух разговора ви, когато аз самият се опитвах да се обадя от собствения си телефон.

— На Бети Фрайли ли?

— Вече ви казах, че не я познавам.

— Извинете ме — казах аз. — Помислих си, че може би сте й се обадили снощи, за да й дадете зелена светлина за извършване на убийството.

— Убийство ли?

— Убийството на Еди Ласитър. Не е необходимо да се преструвате на учуден, Тагърт.

— Но аз не знам нищо за тези хора.

— Знаели сте достатъчно, за да изхвърлите плочите на Бети.

— Чувал бях за нея, това е всичко. Знаех, че свири в „Дивото пиано“. Когато разбрах, че полицията се интересува от заведението, побързах да се освободя от плочите й. Мисля, че ви е известна склонността на следователите да се нахвърлят върху косвените улики.

— Не се опитвайте да ме залъгвате по начина, по който сам се залъгвате — казах аз. — На един невинен никога не би му хрумнала мисълта да изхвърли тези плочи. В района има доста хора, които притежават тези плочи, нали?

— Точно това исках да кажа и аз. Няма нищо престъпно в това.

— Но вие сте предположили, че има, Тагърт. Вие нямаше да гледате на тях като улика срещу вас, ако наистина не сте бил свързан с Бети Фрайли. И за зла участ вие ги хвърлихте в морето доста преди да подслушате разговора ми — преди дори името на Бети да е било споменато във връзка със случая.

— Може и да е така — каза той. — Но ще загубите доста време, докато ми скалъпите някакво обвинение във връзка с тези плочи.

— Няма да се наложи. Те ме доведоха до вас и изпълниха ролята си. Сега нека забравим за плочите и да поговорим за нещо важно.

Настаних се в другия плетен стол пред него.

— За какво искате да говорим?

Той все още се владееше отлично. Недоумяващата му усмивка изглеждаше естествена, а гласът му беше спокоен. Издаваше го само лекото трепване на мускулите, напрегнати в раменете и пулсиращи в бедрата.

— За отвличането — отговорих. — Засега ще отложим убийството. В този щат отвличането вече е достатъчно сериозно обвинение. Сега ще ви представя моята версия, а след това ще изслушаме и вашата. Има много хора, които ще са нетърпеливи да я чуят.

— Колко жалко. Аз не разполагам с такава версия.

— Аз пък разполагам. Щях да прозра по-рано всичко това, но ми станахте симпатичен. Вие сте човекът, който е имал идеалната възможност и най-много мотиви за извършване на престъплението. Вие сте ненавиждали начина, по който Сампсън се е отнасял с вас. Вие сте мразели парите му, защото самият не сте имали достатъчно.

— И все още нямам — добави той.

— В момента сте доста добре подплатен. Половината от сто хиляди са петдесет хиляди. Жалко обаче, че настоящето е преходно.

Той разпери ръце и шеговито отговори:

— Да не би да мислите, че те са някъде у мен?

— Вие не сте толкова глупав — отговорих аз. — И въпреки това сте достатъчно неразумен. Действали сте като последен глупак, Тагърт. Бандата мошеници са ви използвали, докато са могли. Вие сигурно няма и да видите вашата половина.