Росс Макдональд - Подвижна мишена

— Нали обещахте да ми разкажете някаква история — бавно каза той. Нищо не беше в състояние да го смути.

Открих най-силната си карта:

— Онази нощ, преди да излетите със Сампсън от Лас Вегас, сте говорили по телефона с Еди Ласитър.

— Само не ми казвайте, че сте и медиум, Арчър. Нали казахте, че този човек е мъртъв. — Около устните му се появи нова бледа ивица.

— Способностите ми са достатъчни, за да мога да ви кажа какво сте съобщили на Еди. Казали сте му, че ще кацнете в Бърбанк около три часа следобед на следващия ден. Казали сте му да наеме черна лимузина и да чака обаждането ви на летището. Когато Сампсън се е обадил във „Валерио“, за да поръча кола, вие сте отложили поръчката и сте се обадили на Еди. Телефонистката в хотела е взела гласа ви за този на Сампсън. Вие доста добре го имитирате, не си ли спомняте?

— Продължавайте — отговори той. — Винаги съм обичал приказките.

— Когато Еди се появява на летището с наетата кола, Сампсън не се усъмнява дори и за миг. Той няма причина да подозира каквото и да било. Вие сте го напили до такава степен, че едва ли е забелязал разликата в шофьорите — той е бил толкова пиян, че дори и дребен човек като Еди е могъл да се справи с него, когато го е откарал в скривалището. С какво го е упоил? Може би с хлороформ?

— Нали това е вашата история? — каза Тагърт. — Да не би въображението ви да ви изневерява?

— Историята е и на двама ни. Отлагането на поръчката по телефона е важна следа, Тагърт, и тя ви поставя на първо място сред заподозрените. Никой друг не би могъл да знае, че Сампсън ще се обажда във „Валерио“. Както и никой друг не е знаел, че точно този следобед Сампсън ще пристигне от Невада. Никой не е бил в състояние да предупреди Еди предната вечер. Никой не е могъл да подготви нещата така, че те да действат като по часовник.

— Никога не съм отричал, че съм бил на летището заедно със Сампсън. Но в същото време там се намираха още неколкостотин души. Вие пак се базирате на косвени доказателства, както всички останали ченгета. А историята с плочите дори не е и косвена улика. Тя е съвсем странично доказателство. Вие не сте открили нищо за Бети Фрайли, не сте доказали и някаква връзка помежду ни. Стотици колекционери притежават нейни плочи.

Гласът му беше все още ясен и спокоен с нотки на откровеност, но издаваше известно безпокойство. Тялото му беше превито на две и напрегнато, сякаш насила го бях напъхал в тясно пространство. Устните му се изкривиха в грозна гримаса.

— Няма да е трудно да се докаже някаква връзка — добавих. — Все някъде трябва да са ви виждали заедно. Не бяхте ли вие този, който й се обади онази вечер, след като ме видяхте, че седя в бара на „Валерио“ с Фей Естабрук. А по-късно в „Дивото пиано“ не търсехте Сампсън, а бяхте дошли да се срещнете с Бети Фрайли. Когато ми помогнахте да се отърва от Пъдлър, помислих, че сте на моя страна. Бяхте ме убедили дотолкова, че наистина повярвах, че сте натиснали спусъка в къщата на Трой от привързаност. Всъщност вие се опитвахте да предупредите Еди за опасността. Бих казал, че сте симпатичен младеж, ако ръцете ви не бяха омърсени с отвличане и убийство. Подобни глупави постъпки слагат край на всяка симпатия.

— Щом сте решили да ме обиждате, нека свършим още сега.

Той продължаваше да седи спокойно в стола си, но в едната му ръка блесна пистолет. Това беше същият 32-калибров пистолет, който бях виждал и преди — крехък на вид, но достатъчно тежък, за да направи стомаха ми на решето.

— Сложете ръце на колене! — заповяда той.

— Не смятах, че толкова лесно ще се издадете.

— Не се издавам. Просто си осигурявам свобода на действие.

— Ако ме застреляте, няма да си я осигурите. Смъртта ми ще ви осигури нещо друго. Смърт в газова камера. Приберете оръжието и нека поговорим отново!

— Няма за какво да говорим.

— Както винаги грешите. Какво мислите, че се опитвам да правя по този случай?

Той не отговори. Сега, когато държеше пистолета, готов да натисне спусъка, лицето му беше приветливо и отпуснато. То принадлежеше на друг човек — спокоен и изпълнен със смелост, защото не отдаваше някаква стойност на човешкия живот. Момчешките черти изглеждаха дори невинни, защото той можеше да причинява зло, без да го осъзнава. Той принадлежеше към категорията мъже, които бяха възмъжали и открили себе си във войната.

— Опитвам се да открия Сампсън — казах аз. — Ако успея да го върна обратно, всичко останало няма да има значение.