Росс Макдональд - Подвижна мишена

— Все още ли го обичахте?

— Кога съм ви казвала, че го обичам? — Тя отново гордо стисна устни.

— Подозирах, че е така.

— Този глупав дръвник? Поиграх си с него за малко. Беше нужен за целите ми.

— Престанете! — ядосано отвърнах аз. — Не можете да ме заблудите и не се опитвайте да се заблуждавате сама. Ще се превърнете в парцал.

Ръцете й бяха застинали една в друга, а високата й фигура стоеше като вкаменена. Приличаше на прекършено дърво, което се държеше изправено благодарение на постоянния вятър. Вятърът я отблъсна към мен. Краката й стъпкаха нарцисите. Устните й се затвориха около моите. Тялото й се притискаше здраво към моето от коленете до гърдите за един достатъчно дълъг и достатъчно кратък миг.

— Благодарна съм ви, че го убихте, Арчър. — Гласът й беше тих и изпълнен с болка, помислих си, че такъв глас би имала раната, ако можеше да говори.

Обгърнах раменете й и ги стиснах здраво.

— Грешите. Не го убих аз.

— Нали казахте, че е мъртъв и че се е опитал да ви убие?

— Албърт Грейвс го застреля.

— Албърт? — Гласът й премина в лек кикот, който беше на границата между истинския смях и истерията. — Албърт ли го направи?

— Той е безпогрешен стрелец, стреляли сме заедно по много мишени — казах аз. — Ако не беше той, сега нямаше да разговарям с вас.

— Харесва ли ви това, че сте тук с мен сега?

— Чувствам се малко неловко. Вие се опитвате да преглътнете събитията и да излезете непокътната, но не ви се удава.

Погледът й се плъзна по тялото ми и тя се закиска по-скоро като маймунка, отколкото като красиво момиче:

— А почувствахте ли се неловко, когато ви целунах?

— Не бих казал. Неудобството идва от факта, че ме поставяте наравно с още няколко съперници.

— Изглежда, че и вие сте се поболели? — каза тя с хихикане.

— Поболялата ще сте самата вие, ако не се успокоите, изяснете си веднъж завинаги какви са чувствата ви относно тази случка, поплачете си на воля или ще ви обхване шизофренията.

— Винаги съм била малко шизофренична — каза тя. — Но защо трябва да плача, хер доктор?

— За да видите дали можете.

— Подигравате ли ми се, Арчър?

— Не мога да рискувам да си сложа ръката в разцепено дърво.

— Боже мой! — каза тя. — Аз съм болна, шизофреничка, а освен това съм и разцепено дърво. Какво е истинското ви мнение за мен?

— Не знам. Може би ще мога да ви обясня, ако ми кажете къде сте ходили миналата нощ?

— Миналата нощ ли? Никъде.

— Разбрах, че сте изминали доста път с червения спортен „Пакард“ през миналата нощ.

— Така е, но не съм пътувала до определена цел. Просто шофирах. Исках да остана насаме, за да добия известна решителност.

— За какво?

— За това, което смятам да направя. Знаете ли какво смятам да направя, Арчър?

— Не. А вие?

— Искам да видя Албърт — каза тя. — Къде е той?

— В съблекалнята, където се случи всичко. И Тагърт е там.

— Заведете ме при Албърт!

Намерихме го на верандата, седнал до трупа. Шерифът и областният прокурор се взираха във все още непокритото лице на Тагърт и слушаха разказа на Грейвс. При вида на Миранда и тримата скочиха на крака.

Наложи се да прекрачи трупа, за да се добере до Грейвс. Тя го направи, без да погледне откритото лице. Пое ръката на Грейвс между своите и я вдигна до устните си. Целуна дясната му ръка, тази с която той застреля Тагърт.

— Сега ще се омъжа за вас — каза тя.

Не знаех дали Грейвс го осъзнаваше, но той имаше причина да простреля Алън Тагърт в главата.

За известно време всички запазихме мълчание. Влюбените стояха един до друг над тялото. Останалите ги наблюдавахме.

— Миранда, най-добре е да се махнем оттук — каза най-накрая Грейвс. Той погледна областния прокурор. — Извинете ни, но трябва да съобщим на мисис Сампсън за случилото се.

— Тръгвай, Бърт! — каза Хъмфрис.

Той се зае да ме разпитва, а през това време един от служителите му си водеше бележки, а друг фотографираше тялото. Въпросите му се сипеха бързо един след друг. Казах му с какво се занимаваше Тагърт, как умря и защо се наложи да умре. Шерифът Спанър слушаше през цялото време и нервно късаше парченца от пурата си.

— Ще се наложи следствие — каза Хъмфрис. — Вие и Бърт естествено сте невинни. Тагърт е държал оръжие в ръката си и по всичко личи, че е имал намерение да го използва. За съжаление убийството му ни поставя в още по-неизгодно положение отпреди. Сега практически оставаме без следа.

— Забравяте Бети Фрайли.