Росс Макдональд - Подвижна мишена

— Еди няма достатъчно мозък.

— За какво му е на мъртвец мозък?

— Какво искате да кажете?

— Еди е в моргата.

— Кой го уби? Ченгетата ли?

— Може би вие сте го направили? — казах бавно аз. — Сто бона са доста голяма сума за един дребен наемник.

— Какво стана с парите?

— Някой застреля Еди и ги отнесе. Този някой караше бежова спортна кола.

Тези три думи го плеснаха през очите, от които за миг се видя само бялото. Минах вдясно и избих с длан пистолета от ръката му. Той се завъртя на пода и се хлъзна към отворената врата.

Пъдлър стигна до вратата и до пистолета преди мен. Отстъпих назад.

— Да го пообработя ли малко, мистър Трой?

Трой тръскаше наранената си ръка, която пърхаше като голям бял молец в кръга светлина, образуван от фенера.

— Не сега — отвърна той. — Трябва да разчистим всичко оттук, не искам да оставям бъркотия зад гърба си. Заведи го при вълнолома на Ринкън. Вземи неговата кола. Стой там с него, докато пратя известие. Ясно ли е?

— Всичко е ясно, мистър Трой. Вие къде ще бъдете?

— Още не знам. Бети в „Пианото“ ли е тази вечер?

— Докато бях там, не се появи.

— А да знаеш къде живее?

— Не. Премести се преди две седмици. Наела е някаква барака, но не знам адреса.

— Още ли кара същата кола?

— Спортната ли? Да, поне последния път беше с нея.

— Разбирам — каза Трой. — Както винаги свитата ми се състои от глупаци и мошеници, които все си пъхат гагата, където не им е работата. Ще ги постреснем малко, а Пъдлър?

— Да, господине.

— Мърдай! — беше нареждането, отправено към мен.

Съпроводиха ме навън до колата. Зад нея беше паркиран буикът на Трой. Камионът си беше отишъл. Клод и мургавите мъже също си бяха отишли. Навън продължаваше да бъде нощ, но луната беше слязла вече ниско долу.

Пъдлър измъкна от бараката зад тухлената постройка въже, навито на кълбо.

— Сложете си ръцете зад гърба — каза Трой. Ръцете ми останаха да висят до тялото.

— Сложете си ръцете зад гърба!

— Трябва ли пак да повтарям, че само изпълнявам служебните си задължения — казах аз. — Ако продължавате да упражнявате насилие върху мен, ще подам оплакване.

— Пак плачете за бой — каза Трой. — Успокой го, Пъдлър!

Обърнах се към Пъдлър, но не достатъчно бързо. Юмрукът му се стовари върху тила ми. Болката прониза тялото ми, сякаш се забиха хиляди стъкълца, и нощта отново ме притисна. След това се озовах на някакво шосе. Движението беше страшно оживено. Аз носех отговорност за пътниците във всяка една от колите. За всеки трябваше да пиша отчет: възраст, професия, хоби, вероизповедание, банкова сметка, сексуални наклонности, политически убеждения, престъпления и любими ястия. Пътниците непрекъснато сменяха колите като хора, които се забавляват да сменят плочите на музикалната кутия. Колите сменяха номерата и цветовете си. Свърши ми се мастилото. Един син камион ми спря на стоп и се превърна в погребална кола. Еди беше на волана и аз го оставих да шофира. Замислях план за убийство.

Планът ми беше почти готов, когато дойдох в съзнание. Намирах се, заклещен на пода на моята кола между предната и задната седалка. Подът под тялото ми вибрираше, а болката в главата ми бе позатихнала. Ръцете ми отново бяха вързани отзад. Над предната седалка стърчеше широкият гръб на Пъдлър. Не можех да стана на крака и да го достигна.

Опитах се да освободя ръцете си от въжето, като ги извивах и дърпах, докато китките ми се протриха и дрехите ми плувнаха в пот. Въжето ме стегна още по-здраво. Отказах се от този план и започнах да измислям друг.

Мрачният и пуст път ни отведе далеч от планините, отново до морето. Пъдлър паркира под един брезентов навес, опънат върху колове. Щом двигателят угасна, можах да доловя плискането на вълните, които се разбиваха на плажа. Той ме измъкна за яката и ме изправи на крака. Видях как пъхна ключовете от камиона в джоба си.

— Не вдигай много шум — каза той, — освен ако не ти се яде още бой.

— Ти си бил много смел — казах аз. — Трябва да си голям куражлия, за да удариш човек изотзад, докато друг го заплашва с оръжие.

— Затваряй си устата! — Той разтвори пръстите си пред лицето ми и ги изви като куки. Цялата му длан вонеше отвратително на конска пот.

— Голям куражлия си, щом мачкаш лицето на човек, чиито ръце са вързани зад гърба.

— Затваряй си устата или ще я затворя завинаги.

— Това няма да се хареса на мистър Трой.

— Млъквай и мърдай напред. — Той ме сграбчи за раменете и ме изтика извън платнището.