Росс Макдональд - Подвижна мишена

— Хайде, ставай, старче!

— Така ми харесва повече. — Нервите на ръцете и краката ми постепенно си възвръщаха сетивата и се чувствах така, сякаш ме печаха на бавен огън.

— Недейте да хленчите, мистър Арчър. Мисля, че веднъж ви предупредих за приближените си. Ако са се отнесли грубо с вас, трябва да признаете, че сам си го търсехте. Мога ли да си позволя да отбележа, че продавате застраховки по един крайно необичаен начин. На върха на планината, посред нощ, с пистолет в ръката. И при това на хора, чиито шансове за оцеляване са чувствително по-добри от вашите.

Размърдах ръцете си върху плочите на пода и се опитах да опъна краката си. Кръвта нахлуваше във вените ми като грубо горещо въже. Той направи две крачки назад.

— Пистолетът в ръката ми е насочен към темето ви, мистър Арчър. Може бавно да се изправите, ако считате, че ще се справите.

Събрах ръце и крака под себе си и се опитах да отлепя тялото си от пода. Стаята се завъртя и бавно се успокои. Намирах се в една от голите килии на Храма. Върху одъра, опрян до стената, беше поставен фенер. Трой стоеше до него, стегнат и издокаран, както обичайно, със същия никелиран пистолет в ръка.

— Миналата нощ се направих на ударен — каза той. — Но вие скоро ме разочаровахте.

— Върша си работата.

— Тя обаче бърка на моята. — Той раздвижи оръжието си, сякаш за да наблегне на думите си. — И каква е точно работата ти, старче?

— Търся Сампсън.

— Да не би да е изчезнал?

Погледнах невъзмутимото му лице и се опитах да отгатна каква е информацията му. Не можах да разбера.

— Риторичните въпроси ме отегчават, Трой. Работата е там, че вие нищо няма да спечелите, ако прибавите и второ към първото отвличане. Ще ви платя, ако ме оставите да си отида.

— Да не би да ми предлагате сделка, приятелче? Май не сте в твърде удобна позиция, за да се пазарите с правото кой е по-силен.

— Аз не работя сам — казах аз. — Тази вечер полицаите ще претърсят „Пиано“. Фей ще е под наблюдение. Миранда Сампсън ще доведе ченгетата тук днес. Каквото и да направите с мен, с вашия рекет е свършено. Застреляйте ме и вие също сте свършен.

— Може би надценявате значението си? — той внимателно се усмихна. — Какво ще кажете за процент от тазвечерната плячка.

— Нима трябва да отговоря?

Мъчех се да намеря начин да избия пистолета от ръката му. Главата ми беше още мътна. Да стоя прав ми костваше твърде много усилия.

— Само забележете в какво положение се намирам — каза Трой. — Някакво дребно частно ченге се набърква в бизнеса ми, не един, а два пъти, и то в твърде бърза последователност. Става ми неприятно, но преглъщам. Не с голямо удоволствие, но преглъщам. И сега, вместо да ви убия, ви предлагам една трета от тазвечерния приход. Седем хиляди долара, мистър Арчър!

— Една трета от тазвечерната плячка са тридесет и три бона.

— Какво! — Той беше изумен и лицето му го показа.

— Искате ли да ви го повторя буква по буква? Той веднага възвърна спокойствието си.

— Споменахте за тридесет и три бона. Не е ли твърде голяма преценка?

— Една трета от сто хиляди долара са тридесет и три хиляди тридесет и три долара и тридесет и три цента.

— Какви измишльотини се опитвате да пробутвате?

— Гласът му звучеше тревожно и дрезгаво. Не ми харесваше, че цялото това напрежение се съсредоточаваше върху пистолета.

— Забравете за това — казах аз. — Няма да докосна парите ви.

— Но аз не разбирам — сериозно каза той. — А вие не говорете със заобиколки. Изнервям се. И ръцете ми се изнервят. — Като доказателство пистолетът потрепери.

— Нима не знаете какво става, Трой? Мислех, че всички подробности са ви известни.

— Да приемем, че не знам нищо. И говорете бързо!

— Ще го прочетете в пресата.

— Казах да говорите бързо. — Той вдигна пистолета и аз надникнах в дулото му. — Разкажете ми за Сампсън и за стоте бона.

— Но защо да ви разказвам за вашите дела? Преди два дни вие отвлякохте Сампсън.

— Продължавайте!

— Вашият шофьор прибра тази вечер сто бона. Това достатъчно ли е?

— Пъдлър ли го е направил? — безизразната му физиономия не издържа. Върху лицето му се беше настанило ново изражение, това на убиец, жестоко и напрегнато.

Той отиде до вратата и без да ме изпуска от прицел, я отвори.

— Пъдлър! — Гласът му прониза нощта и замря.

— Другият шофьор — поясних — Еди.

— Лъжете, Арчър.

— Добре. Изчакайте да дойдат ченгетата и да ви го съобщят лично. Те вече знаят за кого работеше Еди.