Росс Макдональд - Подвижна мишена

Връхлитащата отгоре кола направи рязък завой, когато почти беше стигнала до мен, и свърна по отбивката вляво. Не можах да видя цвета и марката, но чух свистенето на гумите. Привичките на шофьора ми бяха познати.

Подкарах колата със загасени светлини, прекосих шосето и бавно стигнах до отбивката. Още преди да я достигна, долових три поредни звука, които мъглата леко заглуши. Зловещият вой на спирачки, звук от изстрел и възходящото ръмжене на двигател, който набираше скорост.

Тъмният проход в началото на отбивката се изпълни с бяла светлина. Спрях на няколко крачки преди нея, за да видя как една друга кола излезе оттам и зави наляво по посока към Лос Анджелис. Това беше дълго спортно купе, боядисано в светлобежово. Не можах да видя шофьора през запотеното стъкло, но ми се стори, че видях тъмните очертания на буйна женска коса. Позицията ми не беше удобна, за да я последвам, а и без това нямаше да мога да я достигна.

Запалих фаровете за мъгла и свих в отбивката. На около двеста метра навътре видях колата, затънала с двете колела в крайпътната канавка. Спрях зад нея и излязох, стиснал пистолета си. Колата беше черен „Линкълн“. Двигателят работеше и светлините бяха запалени. Регистрационният номер беше 62 S 895. Отворих вратата на шофьора с насочено оръжие в едната ръка.

Към тялото ми се наклони дребно човече, което гледаше напрегнато в мъглата с мъртвите си очи. Хванах го, преди да се срути на земята. Усещането за смъртта ме прониза и не ме напусна в следващите двадесет и четири часа.

Той все още носеше кожената шапка, която се беше килнала от лявата страна на главата му. Точно над лявото му ухо в шапката се мъдреше малка дупка. Лявата страна на лицето му беше почерняла от барутните сажди. Главата му беше отметната назад от удара на куршума и полегнала на рамото му, когато се опитах да го изправя. Ръцете, завършващи с бели нокти, изпуснаха волана и провиснаха от двете страни на тялото му.

Като го придържах изправен на седалката с една ръка, се опитах да претършувам джобовете с другата. Външните джобове на кожената шуба съдържаха ветроупорна запалка, която миришеше на бензин, евтина дървена кутийка наполовина пълна с цигари, завити в кафява хартия, и десетсантиметров автоматичен нож. В задния джоб на дънките открих износен портфейл от кожа от акула с около двадесет долара и калифорнийска шофьорска книжка, издадена на името на Лоурънс Бекер. Адресът на притежателя й беше един евтин хотел в Лос Анджелис, който стърчеше в края на Скид Роу. Това не беше неговият адрес, както и Лоурънс Бекер не беше неговото име.

В левия страничен джоб на дънките открих мръсен гребен и малък кожен плик. В другия се мъдреше дебела връзка автомобилни ключове за всички модели коли от „Шевролет“ до „Кадилак“ и наполовина изразходвана кутийка кибритени клечки, върху която имаше рекламен надпис. Той гласеше: „“За спомен от Корнер", скара и коктейли, магистрала №101, южно от Буенависта". Под шубата носеше само една тенис фланелка.

В пепелника се търкаляха няколко фаса от цигари с марихуана, а останалата част на колата беше празна като вътрешността на свирка. И в жабката нямаше нищо, нито талон за колата, нито пък сто хиляди долара.

Поставих обратно нещата в джобовете му, изправих го върху седалката, като блъснах вратата, за да го поддържа. Преди да се кача в колата, се обърнах и хвърлих назад още един поглед. Фаровете на линкълна бяха все още запалени, а бръмчащият двигател продължаваше да изхвърля изгорелите газове през ауспуха. Мъртвецът се беше надвесил над волана, сякаш се канеше да тръгне на дълъг път към края на света.

Колата на Грейвс беше спряла до бензиновите колонки на станцията. Когато ме видяха, той и Тагърт изскочиха и се затичаха към мен. Бледите им лица бяха лъснали от напрежение и възбуда.

— Колата беше черна лимузина — каза Грейвс. — Движехме се бавно и го видяхме да спира на ъгъла. Не можах да видя лицето му, но носеше шапка и кожена шуба.

— И все още ги носи.

— Той мина ли покрай вас? — дрезгаво прошепна Тагърт с напрегнат глас.

— Зави, преди да стигне до мястото, където бях спрял. В момента си седи в колата в една отбивка с куршум в главата.

— Мили Боже! — извика Грейвс. — Да не си го застрелял, Лу?

— Някой друг го направи. Една бежова спортна кола излезе от отбивката, минута след като чух изстрела. Мисля, че на волана имаше жена. Насочи се към Лос Анджелис. А вие сигурни ли сте, че той прибра парите?