Росс Макдональд - Подвижна мишена

— Предполагам, че знаеш какво правиш.

— Знам какво правя. Ще гледам да открия Сампсън здрав и читав.

— Надявам се — каза той и излезе така бързо от вратата, че Тагърт се принуди да се отдръпне.

Погледнах Миранда. Тя всеки момент щеше да падне.

— Дайте й нещо за ядене, Тагърт!

— Ако мога.

Той се запъти към хладилника. Очите й го проследиха. За миг я намразих. Приличаше ми на куче, не, по-скоро на разгонена кучка.

— Май не съм в състояние да ям — каза тя. — Мислите ли, че е още жив?

— Да. Но мислех, че не вярвахте на тази история.

— Писмото я прави толкова истинска. Преди не беше така.

— Тя е дяволски истинска! Сега си вървете. Идете да си легнете.

Тя напусна стаята.

Помощник-шерифът влезе. Той беше едър, тъмнокос мъж към тридесетте, беше облечен в кафява униформа на запасняк, която не отиваше на широките му рамене и имаше учудено изражение, което не отиваше на лицето му. Дясната ръка се беше подпряла върху кобура на пистолета, сякаш за да му напомня, че представлява властта.

Той каза, като се опитваше да придаде войнственост на гласа си:

— Какво става тук?

— Нищо кой знае какво. Отвличане и изнудване.

— Какво е това? — Той посегна да вземе писмото, оставено на масата. Наложи се да го хвана за китката, за да не го докосне.

Черните му очи глупаво се втренчиха в мен.

— За кого се мислите пък вие?

— Името ми е Арчър. Успокойте се. Имате ли чанта за веществени доказателства?

— Да, в колата е.

— Ами донесете я тогава. Ще занесем това в лабораторията за вземане на отпечатъци.

Той излезе и се върна с една черна метална кутия. Пуснах писмото вътре, а той я затвори. Това сякаш му донесе голямо удовлетворение.

— Погрижете се за нея — казах му аз, докато излизаше с кутията под мишница. — И не я изпускайте от очи!

Тагърт стоеше до отворения хладилник и държеше наполовина изядена кълка от пуйка.

— Какво ще правим сега? — попита той между две отхапвания.

— Ще се навъртате наоколо. Може да настъпи леко движение. Носите ли оръжие?

— Сигурна работа — той потупа джоба на сакото си. — Как мислите, че е станало. Дали са отвлекли Сампсън още на летището в Бърбанк?

— Не знам. Къде има телефон?

— Има един в килера на икономката. Оттук, вдясно. — Той Отвори една врата в края на кухнята и я затвори зад гърба ми.

Намирах се в малка стая с етажерки по стените и малък прозорец над медния умивалник. До вратата имаше стенен телефон. Поисках разговор с Лос Анджелис. Питър Колтън можеше и да не беше на работа, но може би беше оставил съобщение.

Телефонистката ме свърза с кабинета му, а самият той отговори.

— Тук е Лу. Става дума за отвличане. Преди няколко минути получихме писмото с искането за откупа. Писмото на Сампсън беше с цел да ни подведе. Обади се на областния следовател. Това може да е станало и на твоя територия, след като Сампсън е напуснал летище Бърбанк онзи ден следобед.

— Тук не бързат много, когато става въпрос за отвличания.

— Нищо не им пречи да се постараят малко. Освен това всичко е планирано. Откри ли нещо за черната лимузина?

— Доста. През този ден са били наети дванадесет коли, но повечето са вън от подозрение. От тях само две не са били върнати в агенциите в края на деня. Тези двете са били наети и за уикенда, като е било платено в аванс.

— Описание?

— Първата кола е наета от мисис Рут Диксън — четиридесетгодишна блондинка, живее в хотел „Бевърли Хилс“. Проверихме в хотела, регистрирана е, но в момента отсъстваше. Втората е била наета от един тип, който пътувал за Сан Франциско. Затова не е върнал колата, която е наета за цяла седмица. Името му е Лоурънс Бекер, Дребно слабо човече, доста зле облечено.

— Това може да е нашият човек. Записа ли номера?

— Чакай малко. Тук някъде беше — 62 S 895. Моделът е „Линкълн“.

— А агенцията?

— „Делукс“, в Пасадена. Ще отида да хвърля един поглед там.

— Опитай се да получиш по-подробно описание и го разпространи в областта.

— Естествено. Откъде се взе този внезапен ентусиазъм, Лу?

— Видях един човек на шосето, който твърде много се доближава до твоето описание. Размина се с мен в дълга черна кола, горе-долу по същото време, когато е било пуснато писмото за откупа. Освен това същият тип или брат му се опита да ме прегази с един син камион в Пасифик Палисейдс днес сутринта. Носеше островърха кожена шапка.

— Защо не се опита да го задържиш?

— По същата причина, заради която и ти няма да го направиш. Не знаем къде се намира Сампсън и ако вдигнем много шум, никога няма да разберем. Разпространи описанието единствено, за да узнаем местонахождението му.