Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

05.09.2009

АТЛАНТИДА ПОТЪВА ОТНОВО?

Водещото заглавие на новините по CNN привлече вниманието на Лурдс, докато седеше в залата за заминаващи в очакване на полета до Дакар, Сенегал.

Макар и с неохота, продуцентската компания на Лесли беше открила отделна сметка, за да подведе онези, които шпионираха разходите. Освен това й бяха изпратили пачка пътнически чекове вместо кредитни карти.

Това обаче не се отрази положително на Лесли. След като завърши преговорите с шефа си, тя се върна в хотела им в Париж в особено лошо настроение. След нощта в Лайпциг не се беше любила отново с Лурдс. В момента спеше увита в лекото си яке на редицата седалки срещу него.

Гари се бе разположил наблизо и играеше някаква видеоигра, която като че ли го беше обсебила изцяло. Слушалките напълно го потапяха във виртуалния свят на малката конзола.

Лурдс нямаше представа къде е Наташа. Беше сигурен, че тя изобщо не бе спала, ако не се броят кратките почивки тук-там. Беше убеден също, че липсата на оръжието й в границите на летището я подлудяваше.

Нищо не можеше да направи по този въпрос. Лурдс отново се загледа в телевизора.

— Преди около тридесет часа археологическият обект при Кадис, който през последните няколко месеца беше обект на медийно внимание от цял свят покрай свързаните с него митове за потъналата Атлантида, се изправи пред сериозен проблем — каза младата чернокожа водеща.

На екрана се появи картина от обекта. Самосвали и багери извозваха земя от широкия отвор на разкопките до бреговата линия по-малко от стотина метра по-нататък. Големи диги държаха морето настрана.

— Рано сутринта на четвърти септември отец Емил Себастиан с група изследователи влязъл в новооткрита пещера — продължи водещата.

Следващите кадри показаха отец Себастиан, докато разговаря с различни екипи в базата. По пътя Лурдс беше чел, че медиите не били допускани по-навътре и дори движението им в базата било ограничено.

— По непотвърдена информация групата е изучавала погребална зала, пълна с мъртъвци.

— Следва страшна музика — обади се Гари.

Лурдс хвърли поглед към оператора и видя, че е прибрал играта и е насочил цялото си внимание към телевизора.

— Решил си да напуснеш кибер световете? — попита Лурдс.

Гари се ухили.

— Ако зависеше от мен, приятел, още щях да съм там. Проклетите батерии се скапаха. Трябва да ги презаредя.

Той се огледа за контакт, а Лурдс отново се обърна към екрана.

— Макар че тези съобщения не се потвърждават официално, според анонимен източник от екипа в пещерата са били открити тела. Освен това разполагаме с картина на така наречените гробове, изсечени в една стена.

Картината беше прекалено тъмна и на петна, но наистина приличаше на древна гробна камера с наредени един върху друг гробове. Образът беше твърде размазан и Лурдс не успя да забележи някакви рисунки или надписи.

На екрана отново се появи лицето на водещата.

— Доколкото знаем, двама души не са могли да бъдат спасени по време на инцидента и са се удавили.

На екрана зад водещата се появиха снимки на двама мъже, единият млад, другият — на средна възраст. Никой от тях не беше отец Себастиан.

— Отец Себастиан заяви, че новооткритата пещера е била почти изцяло наводнена — каза водещата. — Злополуката наруши графика на експедицията, но според отец Себастиан работата ще продължи. Ватикана финансира разкопките, но не излезе с коментар по случая.

— На тия типове яката им стиска, приятел — каза Гари. — За нищо на света не бих се напъхал под земята, когато морето само дебне да се стовари отгоре ми.

— Дори и за да видиш нова култура? — попита Лурдс.

— Нито за любов, нито за пари. — Гари поклати глава. — Честно да си кажа, не би трябвало и да се мотам покрай теб, Лесли и Наташа Терминатора.

Лурдс се намръщи.

— Не ми се вярва да й хареса, ако те чуе да я наричаш така.

— Сигурно. Затова не се навъртам около нея. — Гари му хвърли една крива усмивка и стана да включи играта в близкия контакт.

Лурдс хвърли последен поглед към Лесли; изпитваше тревога, но знаеше, че не може да промени начина, по който се развиваха нещата помежду им. Реши да остави тези проблеми за момент, в който ще може да се справи по-добре с тях, и насочи вниманието си към документите на йоруба, които беше копирал в Института „Макс Планк“.

Обърна особено внимание на легендата за петте инструмента — цимбала, барабана, лютнята, звънеца и флейтата. Ако беше превел всичко правилно, може би беше попаднал на нещо.