Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Това не е игра, Лесли. Онези хора убиха мой приятел и едва не убиха и втори. И това, без да броим всички други трупове, които оставят след себе си. Забрави ли, че убиха продуцента ти?

— Да не би да искаш да се измъкнат безнаказани? Да се доберат до онова, което търсят? Не искаш ли да спасиш артефактите?

— Всичко това е прекалено голямо за нас — каза той. — Трябва ни помощ.

— Обърнахме се към полицията. В Александрия, не помниш ли? Нищо не направиха. Единственият полицай, който изглежда е готов да прояви интерес, е Наташа.

— Тя има основателен интерес. Те убиха сестра й.

— Това се отнася и за теб. Онези стрелят по теб дни наред. Едва не убиха съседа ти. Само си помисли — ако отсъстваше в деня, когато отмъкнаха звънеца, нямаше да имаме никаква идея какво става.

— И все още нямаме.

— Тогава защо сме тръгнали към Дакар?

Лурдс не отговори. Права беше, но той не искаше да го признае.

— Не мисля, че е само защото си падаш по Западна Африка — каза Лесли и се наведе към него. — Ти вярваш, че отговорът е там. — Погледна го в очите. — Вярваш.

Лурдс видя в очите й копнеж да разбере отговора и почувства как собственото му желание да разкрие загадката се разгаря.

— Може би.

— Защо мислиш, че там има нещо?

— Защото културата на йоруба е най-старата, на която сме попадали. Защото има данни, че някога в миналото тези инструменти са били техни. Ако те произлизат от един и същи район, то няма причина да не са продукт на най-старата известна цивилизация.

— Значи трябва да отидем там.

— Но онези може вече да ни очакват.

— Могат да те очакват и в дома ти — обади се Наташа.

Лурдс се озърна през рамо и я видя да стои зад него. Изобщо не я беше чул да приближава. Това беше поредното мрачно напомняне, че да си има вземане-даване с опасни типове не е от най-силните му страни.

— Както казах на Лесли, най-добре е да идем в полицията.

— Полицията търси нас, за да ни задържи. Имат свидетели, които са ни видели да стреляме по въоръжени мъже. Подобни упражнения не печелят доверието на ченгетата. По всички радиостанции и новини са пуснали описанията ни.

— Това вече е върхът — изсумтя Лесли. — Ако е вярно, нали се сещаш, че и дума не може да става да се измъкнем от страната със самолет, влак, кораб или автобус.

— Сещам се. Мога обаче да осигуря кола и да стигнем до Франция.

— Защо пък във Франция? — попита Лесли.

— Защото там не ни търсят — отвърна Наташа. — Европейският съюз е с отворени вътрешни граници. Няма да ни попречат да влезем във Франция, ако пътуваме с кола. А оттам бихме могли да продължим към Дакар.

Гари небрежно приближи от тезгяха. Изглеждаше малко нервен.

— Тъкмо гледах телевизия. Права си. Ние сме голямата новина.

Лурдс се обърна към окачения над тезгяха телевизор и видя записаната от охранителна камера престрелка в хотела. Засега полицията и хотелската управа не съобщаваха подробности, но се потвърждаваше, че при стрелбата са убити четирима души.

— Каза, че си убила само двама — обвини Наташа Лесли.

— Точно така — отвърна Наташа.

И тези думи привлякоха вниманието на клиентите наоколо.

Лурдс взе раницата си и излезе от сепарето.

— В такъв случай, мисля, че ще е най-добре да се преместим другаде. Преди полицията да е пристигнала.

Секретен отдел на библиотеката

Ватикана

04.09.2009

— Кардинал Мурани? Да, тук е. — Дрезгавият глас на Бепе отекна в тихата библиотека.

Седнал на една маса, Мурани се взираше в рисунката на мъжа с приятелски вдигната дясна ръка и книга в лявата. Фигурата, която от години занимаваше мислите му.

Не — поправи се той. — Не фигурата. Книгата.

Чу се звук от приближаващи стъпки.

Кардинал Джузепе Рецонико вървеше след стария библиотекар към Мурани.

— Кардинале — усмихна се Бепе с беззъба уста. — Имате гост.

— Благодаря, Бепе. — Мурани махна към стола от другата страна на масата.

Рецонико се настани. Имаше вид, сякаш току-що е бил вдигнат от сън и това не го правеше особено щастлив.

— Екипът на отец Себастиан току-що е започнал да проучва новооткрита пещера.

— Пещера четиридесет и две — кимна Мурани. Беше в течение на проучването на катакомбите.

— Оказва се, че е гробница. Голяма гробница.

Мурани не успя да се сдържи.

— Кой е погребан там?

— Не знаем. Швейцарските гвардейци ни изпратиха снимки по интернет. — Рецонико му подаде цифров фотоапарат. — Свалих ги тук.

Мурани взе апарата и бързо прегледа снимките.