Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Ръката на скелета изведнъж помръдна нагоре и докосна неговата, сякаш искаше да я сграбчи.

Себастиан извика уплашено и рязко се дръпна. Удари тила си в стената на криптата и едва не изгуби съзнание. Болката го замая и той рухна тежко по задник.

В следващия миг скелетът подскочи от нишата си и падна в краката му.

Едва тогава Себастиан осъзна, че цялата пещера се тресе. Костите не бяха оживели. Погледна надолу по редицата и видя как още няколко скелета напускат ложетата си и падат с дрънчене на каменния под. Изпопадаха и балсамирани трупове, които издаваха много по-различен звук от този на кост върху камък.

Лъчите от фенерите на спътниците му зашариха из пустата зала. Сякаш някой изнасяше замайващо светлинно представление.

И тогава се чу вик.

— Вода! Вода!

Всичко се повтаря — помисли си Себастиан. — Морето си връща Атлантида и Градината.

Швейцарските гвардейци го сграбчиха под мишниците и рязко го изправиха на крака. Внезапно каменният под се покри с няколко сантиметра вода. Гвардейците се затичаха, като го бутаха обратно към отвора. Водата прииждаше все повече и повече с всяка следваща стъпка.

Хотел „Радисън САС Лайпциг“

Лайпциг, Германия

04.09.2009

Озовала се срещу охраната на хотела, Наташа замръзна за момент, като се мъчеше да реши как да постъпи. Не искаше да забърква местните служби, но не можеше просто да свали оръжието си, защото щяха да се превърнат в беззащитни мишени за хората на Галардо.

В същото време в лобито се появи Гари и застана зад единия охранител. Наведе се над рамото му и прошепна нещо.

— Хорст — каза мъжът и бавно вдигна ръце. — Опрял е пистолет в гърба ми. Предай се.

Вторият охранител се поколеба за момент, след което също вдигна ръце.

Наташа се втурна напред и взе оръжията им.

— Долу, по корем — нареди тя.

Докато двамата изпълняваха, Гари й хвърли бледа усмивка и показа химикалката, с която беше блъфирал.

Аман от американци и англичани с мачовските им филми.

— Можеха да те убият — прошепна му Наташа.

— Това не влиза в плановете ми — дрезгаво отвърна той. — А и май нямах много време за мислене.

— Тръгвай — Наташа го бутна към изхода. Озърна се през рамо и видя Галардо да се появява през аварийния изход.

Вдигна пистолета и бързо стреля. Куршумите й се забиха във вратата и стената. Малкото прозорче се пръсна на назъбени парчета.

Галардо се скри обратно в стълбището и изруга на висок глас.

Междувременно Лурдс, Лесли и Гари бяха стигнали изхода. Тъкмо излизаха, когато Наташа ги догони. Затичаха се към улицата и се опитаха да спрат едно такси, но то продължи пътя си.

Следващото беше с угасени светлини и явно нямаше намерение да спира. Наташа слезе на улицата, извади пистолета си и стреля във въздуха.

Трясъкът отекна в околните сгради, а огънят от дулото проблесна в предното стъкло. Наташа насочи пистолета към шофьора.

Онзи наби спирачки пред нея. Като продължаваше да го държи под прицел, макар да не смяташе да стреля, Наташа стигна до вратата от неговата страна.

— Слизай — каза му тя на немски.

Шофьорът слезе, докато Лурдс помагаше на Лесли да се настани на задната седалка. Самият той обаче не я последва, а зае мястото до Наташа. Гари се качи от другата страна.

Щом всички се оказаха вътре, Наташа натисна газта до дупка.

— Къде отиваме? — попита Лурдс.

— Не зная — отвърна Наташа.

— Към летището — каза Лесли. — Снощи говорих с шефа си и той ни разреши да заминем за Западна Африка.

Наташа рязко погледна към нея.

— Наистина ли си го направила?

— Професор Лурдс…

Пак ли мина на „професор Лурдс“ — зачуди се Наташа. — След като преспа с него?

— … каза, че вече е преровил цялата налична информация в института — продължи Лесли. — И смята, че в Африка има по-пълни сведения за артефактите.

— През цялото време ли си държала шефа си в течение? — попита Наташа, като продължаваше да шофира.

— Да — погледна я Лесли умърлушено. — Трябва да го правя. Компанията плаща за всичко. Заслужават да знаят какво правим.

Наташа погледна към Лурдс. Вината за това беше отчасти и негова.

— Даваш ли си сметка как Галардо е успявал да ни следи? Благодарение на финансовата подкрепа на BBC?

За негова чест Лурдс я погледна виновно.

— Не. Нямах представа.

— Е, вече имаш. — Наташа извърна поглед от него. Беше твърде ядосана, за да говори. Нищо добро не можеше да излезе от устата й, а не искаше да каже нещо, за което после ще съжалява. Съсредоточи се върху шофирането и се оглеждаше за място, където да зарежат таксито. Нямаше да успеят да стигнат с него чак до летището. Шофьорът несъмнено вече се беше обадил в полицията. Време беше да сменят возилото.