Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Лесли млъкна, потресена от безцеремонните думи.

Лурдс я хвана за ръката.

— Никакви асансьори. Тръгваме по стълбите.

— Добре тогава — каза Наташа.

На вратата се почука.

Проклинайки, без дори да помисли да погледне през шпионката, защото хората на Галардо можеха първо да стрелят и после да проверяват кой, кой е, Наташа отвори широко вратата. Рязкото движение свари двамата отвън неподготвени. Ръцете им посягаха към оръжията под саката, но все още не ги бяха извадили.

Тя насочи пистолета в лицето на първия, но знаеше, че онзи отзад също вижда какво става.

— Докоснете ли оръжията си, сте мъртви — каза тя на английски с надеждата, че я разбират. — Горе ръцете.

Не беше сигурна дали разбраха езика или голата, сурова заплаха на дулото. Така или иначе, и двамата вдигнаха ръце.

— Влизайте. Бързо. — Наташа направи знак с пистолета. Изтръгна слушалките и микрофоните им и накара Лурдс да ги претърси и да вземе пистолетите им. И двамата мълчаха.

И двамата се мръщеха.

— На колене. Кръстосайте глезените. Ръцете на главата — заповяда Наташа, докато вземаше един по един пистолетите от Лурдс. Затъкна своя на кръста си и насочи към двамата единия от техните пистолети със заглушители. Помисли си, че ще е справедливо, ако умрат от собствените си оръжия.

Те не помръднаха.

— Добре, да опитаме отново — каза Наташа. — И ще застрелям онзи, който не разбира английски.

Лурдс изтърси нещо на италиански. Двамата бързо паднаха на колене.

Добре де, може пък наистина да не знаят английски — реши Наташа.

В края на коридора се чу трясък на разбита врата. Времето им изтичаше.

— Да вървим. — Наташа отвори отново вратата и даде знак на другите да тръгнат пред нея. Пистолетът й продължаваше да сочи към пленниците.

— Ще застрелям първия, който излезе навън — каза тя с надежда, че разбират намерението й, ако не думите.

Излезе в коридора и последва Лесли и Лурдс към стълбището. Държеше единия от пистолетите скрит до крака си и не изпускаше от очи вратата. Мъжете вътре нямаше да останат дълго в стаята. Знаеше го. Не бе направила и шест крачки, когато чу вратата да се отваря зад нея.

— Галардо! — викна единият от тях.

Наташа вдигна пистолета. Натисна два пъти спусъка. И двата куршума улучиха вратата на сантиметри от лицето на мъжа.

Той бързо се скри обратно в стаята — бавно летящите куршуми не успяха да пробият вратата, но белята вече беше станала.

Въпреки заглушителя Галардо я беше чул.

Той стоеше с хората си в другия край на коридора, пред стаята на Лурдс. Обърна се, щом чу кашлящите звуци на пистолета и плясъка на куршумите във вратата.

Лурдс вече беше стигнал до вратата на стълбището и я отвори.

Наташа се възползва от прикритието й и стреля, за да ги накара да потърсят прикритие.

— Давайте! — викна тя през рамо. — Аз ще ги задържа.

Лурдс се поколеба.

— Тръгвай! — заповяда Наташа и приклекна, когато куршумите се забиха в стената и вратата.

Лесли дръпна Лурдс и двамата заслизаха по стълбите.

Долепена до касата, Наташа изчака няколко мига и рязко се извъртя. Опитваше се да бъде хладнокръвна, но беше трудно. Дори когато бе на улицата с Черновски, не й се беше случвало да влиза в подобни престрелки. Случвало се беше да преследват група престъпници, но обикновено гонеха само един човек. И никога повече от трима. А сега в коридора имаше най-малко петима.

Видя най-близкия до вратата и стреля в торса му. Намираше се на около шест метра от нея и тичаше с всички сили. Заглушеният пистолет изкашля и затворът остана в задно положение.

Улученият се препъна и блъсна глава във вратата. Загърчи се. Другите в коридора тичаха към нея. Куршумите им забарабаниха наоколо.

Наташа се скри до вратата и хвърли празния пистолет на пода. Извади другия и свали предпазителя. Огледа вратата и видя, че нито един от куршумите не бе успял да пробие металната й обвивка. Заради заглушителите оръжията на враговете й имаха по-малко мощ от нейния пистолет.

Всяка частица от тялото й крещеше да побегне. Вместо това тя протегна ръка и размаха дългата цев пред флуоресцентните лампи. Тръбите избухнаха, посипа се стъкло и стълбището потъна в полумрак, нарушаван от светлините на горния и долния етаж.

Насили се да приклекне в ъгъла до стълбите. Чу как Лурдс и Лесли се отдалечават. Стъпките им отекваха по стълбите. Изглежда поддържаха здраво темпо.

Вратата се отвори предпазливо. Наташа държеше пистолета, без да трепне.