Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Отче — меко рече един от гвардейците, — пътят не изглежда безопасен.

— Страхувам се, че не можем да ви пуснем — обади се един от работниците. — Шефът ни каза да ви доведем дотук, но само толкова.

— Тогава трябва да говоря с Бранкати — каза Себастиан и се обърна към най-близкия работник. — Мога ли да използвам радиостанцията?

— Господин Бранкати е упорит човек — отвърна работникът. — Но нищо не ви пречи да се опитате.

След като мъжът показа на Себастиан как да използва устройството, свещеникът включи микрофона.

— Господин Бранкати? Дарио?

— Да, отче — отговори Бранкати.

Себастиан впери поглед в мрака, който обгръщаше вечните жилища на онези, които някога бяха изпълвали с живот града над себе си. По най-консервативната му преценка в криптата би трябвало да лежат най-малко хиляда тела.

— Трябва да се спусна долу.

— Изчакайте — каза Бранкати. — Нека хората ми първо обезопасят терена.

— Само за малко. — Усети умолителната нотка в гласа си и това го смути.

— Не искам да пострадате.

— Не вярвах, че разкопките ще доведат до подобно нещо — призна Себастиан. — Чувствам се като хората, разкрили гробницата на Тутанкамон. Трябва да видя какво сме открили.

— Спомнете си какво се е случило с онези хора. Не можете ли да изчакате, докато…

Себастиан го прекъсна.

— Дарио, след няколко минути ще говоря по телефона с папата. Вече знаем, че от екипа изтича информация. Няма да успеем да запазим това в тайна. Не искам да казвам на Светия отец, че все още не знаем какво сме намерили. А ти?

Бранкати помълча малко.

— Добре, отче. Но се пазете. Слизате и веднага се качвате обратно.

— Разбира се. — Себастиан върна радиото на работника. — Чухте ли?

Мъжът кимна, но не изглеждаше особено радостен от положението.

— Можете или да ме водите, или да вървите след мен — рече Себастиан.

— Ще водя, отче — каза младият мъж. — Но ще трябва да правите каквото ви казвам. Искам и двамата да сме в безопасност.

Себастиан кимна и се приготви за спускането.

Хотел „Радисън САС Лайпциг“

Лайпциг, Германия

04.09.2009

Наташа веднага пое командването в свои ръце. Галардо и хората му бяха от другата страна на вратата, време за губене нямаше.

— Обадете се на Гари — каза тя с надеждата, че младежът още е жив. — Кажете му да се маха от стаята си. Да хване най-близкото стълбище.

Смъкна тениската си и остана чисто гола. Лурдс и Лесли я зяпнаха, но тя не им обърна внимание. Не се стесняваше от тялото си.

— Действайте!

Лурдс реагира пръв и тръгна към стационарния телефон.

— Да се надяваме, че най-напред са тръгнали към вашата стая, професоре. Аз бих постъпила точно така. А това ще ни даде време. — Наташа не пусна пистолета, когато намери джинсите си и ги обу, без да си прави труда да слага бельо. — Лесли, обади се на рецепцията и извикай охрана. Кажи им, че някой се опитва да проникне в стаята ти. С Лурдс сте врата до врата.

Лурдс говореше бързо, но Наташа чувстваше погледа му върху себе си, докато навличаше лека плетена блуза. Ако животът им не беше в опасност, сигурно щеше да изпита известно задоволство. Забеляза, че Лесли определено вижда накъде е насочено вниманието на Лурдс.

За съжаление ревността й можеше да убие всички. Тя продължаваше да стои на място и да не изпълнява нарежданията.

— Живо! — каза Наташа.

Сепната, Лесли се обади на рецепцията по мобилния си телефон. Викаше охраната, докато Наташа намери чифт маратонки и ги надяна.

Заряза останалата част от гардероба си. Извади от куфара си джоб колан с допълнителни пълнители за пистолета (беше ги купила от местен търговец на черно в деня на пристигането им в Лайпциг) и го препаса през кръста си.

Лурдс остави слушалката.

— Гари ще ни чака в лобито.

— Охраната идва — каза Лесли.

Напрежението свиваше стомаха на Наташа. Щеше да е по-добре, ако не беше единствената с опит в подобни ситуации и с оръжие в ръка.

Тръгваме веднага — каза тя. — Веднага щом излезете, тръгнете към стълбището в другия край на коридора. Движете се бързо, но не тичайте. Не бива да привличаме внимание върху себе си. И никакъв асансьор.

— Но това са седем етажа — каза Лесли.

— Ако искаш да станеш мишена само за да си спестиш няколко стъпала, нямам нищо против — сви рамене Наташа. Възражението на Лесли идеално пасваше на настроението й в момента. — Тръгвай към асансьора. Можеш да послужиш за примамка. И гледай да не те убият прекалено бързо.