Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Нийл я погледна.

— Това ли е шантавото нещо, за което спомена?

— Да. — Блестящите й зелени очи нито за миг не се откъснаха от Лурдс.

Значи ще се предизвикваме? Лурдс беше развеселен и любопитен докъде ще го остави да продължи. В края на краищата, беше му се наложило многократно да представя труда си пред различна аудитория, в това число и в деканата при официалното приемане на превода. Четенето на глас и ораторските му умения се бяха развили естествено през дългогодишната му преподавателска практика, превърнаха се в хит и бяха развързали немалко скандализирани академични езици. Явно тя изобщо не познаваше неговия свят, ако си мислеше, че някакви си думи могат да го смутят или уплашат.

Прочете на глас първия откъс, след което го преведе. Лесли го спря, преди описанието на любовната игра да загрубее.

— Добре — каза тя и се изчерви. — Знаете си урока. Продължете нататък.

— Сигурна ли сте? — попита Лурдс. — Доста добре познавам материята.

Нарочно не уточни дали става въпрос за текста… или за описваната техника. Думите му бяха точно толкова предизвикателни, колкото нейните.

— Сигурна съм — каза тя. — Не искам важните клечки от телевизията да се изправят на нокти.

— Леле, човече — ухили се до уши Нийл. — Ама че парче. Не съм предполагал, че порното може да бъде толкова… толкова… мръсно.

Лурдс не си направи труда да поправи погрешната интерпретация на текста. Той не е бил замислен като порнография — или поне не точно. Беше по-скоро дневник, в който авторът описваше преживяното — нещо като спомен за миналото му. Но когато се четеше на глас сега, смисълът му се променяше. Щом слушателят чуеше думите, те и значението им ставаха субективни, приложени към собствените му възгледи за живота и към сегашния момент. Така че за Нийл сигурно си беше порнография.

Третият надпис беше на етиопския език геез, изписан на абугида . Знаците на тази писмена система отразяваха срички, при които съгласните се променяха според следващите ги гласни. Освен в Етиопия подобна писменост са използвали и някои местни индиански племена в Канада — алгонкини, атабаски и инуити, — както и брахмическата група езици от Южна и Югоизточна Азия, Тибет и Монголия. На изток тя беше достигнала до Корея. Самият артефакт представляваше парче слонова кост, върху което някакъв търговец бе описал пътуването си в района, който по-късно щеше да се нарече Африкански рог. Доколкото Лурдс успя да разбере, предметът е трябвало да бъде подарък за най-големия син на търговеца, за да предизвика младежа да стигне по-далеч и да бъде по-дързък от баща си.

Явно преводът съответстваше на записаното в бележника на Лесли, защото тя не престана да кима през цялото време, докато той четеше.

Четвъртият предмет грабна цялото внимание на Лурдс. Беше керамичен звънец, с чиято помощ някой жрец или шаман вероятно е призовавал подопечните си на молитва или събрания. Беше разделен на две части — хлопка отгоре и съдинка за билки отдолу. От артефакта се носеше слаба миризма на джинджифил, което означаваше, че е бил използван неотдавна. Халката в горната част предполагаше, че е бил закачен на върха на овчарска гега или жезъл с подобна форма. Предметът беше излъскан, сякаш е бил предаван и пазен в течение на стотици, а може би и хиляди години. Може би в съдинката някога е имало масло и тя е служела на собственика си като фенер.

Надписът определено отделяше звънеца от останалите предмети. Всъщност именно той беше най-завладяващата му характеристика.

Лурдс не можеше да го прочете. Но това не беше всичко — никога през живота си не бе виждал подобни знаци.

Галардо слезе от колата в уличката зад сградата с наетите от телевизионния екип помещения. Бързо отиде до задната част на автомобила, следван от Фарук и Ди Бенедето.

Пиетро отвори багажника отвътре. Капакът се вдигна бавно, разкривайки брезентовите чували. Галардо отвори най-горния и извади един „Хеклер и Кох MP5“. Сложи специално модифицирания заглушител, докато Чимино застана до него.

Чимино беше як и нисък тип, който прекарваше цялото си време във фитнес залите. Неговият наркотик бяха стероидите и той неизменно се намираше опасно близо до предозирането, само на крачка от пълното обезумяване. Четвъртитата му глава беше бръсната. Лицето му се разполовяваше от авиаторски очила.

— Вътре ли са? — попита Галардо.

— Да — отвърна Чимино и също взе един картечен пистолет.

— Охрана?