Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Фарук седеше облегнат на страничната стена и пушеше. Беше около петдесетгодишен здравеняк, облечен в изцапан с кръв бурнус. Брадата му бе прошарена, но по нея също имаше кръв. Той погледна към Галардо и се усмихна.

— Продължава да твърди, че не знае нищо за онова, което жената ще покаже на професора — каза той с гърлен акцент и ръката му се стовари върху бедрото на Кейл.

Нещастникът изскимтя и се отдръпна, треперейки.

Фарук помилва крака на продуцента.

— Да си призная, започнах да му вярвам, след като му резнах яйцата.

Кървавата гледка отвращаваше Галардо. Беше виждал подобни неща и преди. Всъщност дори ги бе правил — и щеше да ги прави отново, ако няма кой да се заеме вместо него. Не му пукаше. Погледна към Фарук. После прокара пръст под брадичката си.

Арабинът се ухили и измъкна бръснач от бурнуса си. Тръсна пепелта от цигарата, наведе се напред и приглади косата на Кейл, при което той трепна и изплака от ужас. Фарук сграбчи един кичур, рязко дръпна главата на жертвата си назад и преряза гръкляна му с острието.

Галардо затвори вратичката, обърна се и се съсредоточи върху професора и жената от телевизията.

— Здравейте. Говори Джеймс Кейл. Щом чувате това, явно не вдигам. Или съм зает, или нямам сигнал. Оставете ми съобщение и ще ви се обадя при първа възможност. И, мамо, ако си ти — обичам те.

Лесли Крейн изслуша познатите думи и се намръщи. На Джеймс можеше да му се има доверие. Гордееше се, че винаги е на разположение за хората, с които работеше. Би трябвало да вдигне телефона. Освен ако не е оставил проклетата машинка да се изтощи — отново. Нямаше да му е за първи път. Лесли си обеща, че в най-скоро време ще го върже за зарядното.

— Нещо не е наред ли? — попита Лурдс. Беше седнал срещу нея в откритото кафене, в което го бе отвела да закусят.

Движението по улицата бе мудно, разнообразявано от ездачи на камили и коне. Магарета дърпаха каручки с колела от велосипеди. Пазарите на открито привличаха много местни жители и туристи. Египтяните купуваха пресни зеленчуци, а туристите избираха сувенири и подаръци за роднини. Макар че беше тук от няколко дни, Лесли продължаваше да се възхищава на града, живеещ по един и същи начин от хилядолетия.

Сервитьорът бе разчистил масата след разнообразните ястия, включващи супа молохия със заешко, повече торли с агнешко, пълнени с ориз гълъбови гърди на скара, резени пъпеш и грозде, следвани от горещ сладкиш със стафиди, напоен с мляко, и турско кафе с аромат на шоколад.

— Опитвам се да се свържа с продуцента — обясни Лесли.

— Наблизо ли е отседнал? — попита Лурдс. — Бихме могли да се разходим и да го видим.

— Не е необходимо. Сигурна съм, че нищо му няма. Джеймс е голямо момче, а аз определено не съм му майка. Би трябвало да е на снимачната площадка. Ще го видя, когато стигнем там.

— Е, как попаднахте в шоубизнеса? — попита той.

— Неодобрение ли усещам?

Той се ухили.

— Предпазливост е може би по-подходящата дума.

— Значи не харесвате телевизия?

— Харесвам. Но често ми се струва, че се самообслужва.

Лесли се почувства донякъде предизвикана.

— Обичам да съм пред камера. Обичам да се виждам на екрана. Освен това и родителите ми обичат да ме гледат. Затова се опитвам да направя всичко, което е по силите ми. — Тя също се ухили. — Това самообслужване достатъчно ли е?

— Да. И е по-откровено, отколкото очаквах.

— А вие? — попита тя. — Защо се съгласихте да участвате в поредицата? Може би задоволявате някоя потайна страна на суетата си?

— Ни най-малко — увери я Лурдс. — Ако не ме бяха сръчкали деканът и шефовете, щях любезно да отклоня поканата. Тук съм по настояване на университета. И защото имам възможност отново да се върна в Александрия. Обожавам това място.

Заинтригувана, Лесли сложи лакти на масата, подпря брадичка и се загледа в топлите му сиви очи.

— Но ако не се бяхте съгласили, нямаше да можете да се порадвате на хубавия град.

— И на хубавата жена, която ме доведе тук. — Погледът на Лурдс спокойно срещна нейния и го задържа за момент.

По тялото й се разля топлина, която нямаше нищо общо със следобедната жега. Бива си те, професоре. Ще трябва да внимавам с теб.

Ди Бенедето зави в една уличка на няколко пресечки от кафенето, в което бяха седнали Лурдс и Лесли Крейн. Още преди да спрат, зад камиона изникна петгодишен мерцедес. Галардо забеляза колата в страничното огледало.

Бръкна под лекото си сако и стисна дръжката на 9-милиметровия пистолет.