Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Сахидическият първоначално се наричал тивански и започнал да се използва като литературен от началото на четвърти век нататък. Голяма част от Библията била преведена именно на този език. Коптският станал стандартен диалект за Коптската православна църква. По-късно, през единадесети век, Хакем б’Амр Аляах почти унищожил църквата и принудил вярващите да се крият.

— Смутни времена — обади се Лесли.

— Не само тук, а по целия свят. Завоевателите често се опитват да унищожат езика на победената цивилизация. Което е станало с келтския език, когато англичаните покорили шотландците. На клановете било забранено да го говорят, да носят традиционните си носии и дори да свирят на гайди. Убиването на езика прекъсва връзката на победените с историята им.

— Искате да кажете, че отнема познанията им?

— Не само — отвърна Лурдс. — Езикът е вкоренен в хората. Смятам, че той им дава чувство за идентичност и посока в живота. Той ги… оформя.

— Според тази дефиниция дори рап певците създават свой език.

— Не. Не точно създават. Те го вземат от своята среда и го превръщат в уникална художествена форма. Същото е направил и Шекспир с английския.

— Сравнение между рапърите и Шекспир? Някои академични кръгове биха го приели за скандално. И дори за опасно.

Лурдс се усмихна смутено.

— Може би. По-скоро за крещящо погазване на научните принципи, отколкото за углавно престъпление. Но е вярно. Ако група хора се отдели от мнозинството, тя обикновено започва да развива свой собствен език. Също както университетските преподаватели и репортерите — всеки в своята област — развиват специализирани думи, които им помагат да се изразяват по-стегнато в рамките на групата. Възможно е също една култура да създаде изцяло нов език, за да не може да бъде разбрана от по-голямата популация, в която съществува. Чудесен пример в това отношение са циганите.

— Зная, че си имат свой език.

— Имате ли представа откъде произлизат циганите?

— От мама и татко Джипси 1 1 Мама и татко Джипси — герои от книга на датската писателка М. А. Бигъм. — Б.ред. ?

Лурдс се разсмя.

— В един момент, да. Но отначало вероятно са били индийци от долната каста, използвани като наемници срещу ислямските завоеватели. Или пък роби на мюсюлманите. Каквато и да е истината, циганите в крайна сметка станали отделен народ и създали свой собствен език.

— Значи поробването води до създаване на език?

— Или до унищожаването му. Езикът е един от най-развитите инструменти, създавани от човечеството. Той може да обединява или разделя хората толкова бързо и лесно, колкото цветът на кожата, политиката, религиозните вярвания или богатството. — Лурдс се вгледа в нея. Беше изненадан от собственото си многословие. И от факта, че погледът на младата жена все още не е станал стъклен. — Извинете. Май влязох в преподавателски режим. Успях ли да ви отегча?

— Точно обратното. Очарована съм като никога. И нямам търпение да ви покажа нашето мистериозно предизвикателство. Закусвали ли сте?

— Не…

— Добре. В такъв случай ви каня на закуска.

— Поласкан съм — каза той. — И гладен.

И изпълнен с надежда, защото вече беше получил интересно ястие тук, макар че не сподели това с домакинята си.

Вдигна раницата и я метна през рамо. В нея носеше преносимия си компютър и няколко текста, които беше сметнал за задължителни. Голяма част от информацията в тях бе копирана на твърдия диск, но той предпочиташе допира и миризмата на книгите, когато можеше да избира между виртуален и реален текст. Някои от тях пътуваха с него двадесет години и отгоре.

Тръгна редом с Лесли сред гъмжилото минувачи и улични търговци, заслушан в напевните гласове на продавачите, които рекламираха стоките си. Александрия вече живееше на пълни обороти, забързана за поредния ден между туристите и крадците.

С гърба си изпита неприятното чувство, че го наблюдават. През годините на пътувалия из цял свят, в това число и в доста неспокойни страни, Лурдс се беше научил да обръща внимание на подобни усещания. Те вече му бяха спасявали живота един-два пъти.

Спря за момент и се обърна, опитвайки се да открие кой в тълпата проявява необичаен интерес към него. Но видя единствено море от лица, които непрестанно се сменяха и местеха в забързаното движение.

— Какво има? — попита Лесли.

Лурдс поклати глава. Въобразяваше си. Така ми се пада, като чета шпионски романи в самолетите.

— Нищо — отвърна той. Двамата продължиха по „Хурия“. Като че ли никой не ги следеше. Но странното усещане не изчезна.