Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Пиетро — произнесе той в микрофона.

— Да — отвърна дрезгав глас. — Аз съм. Не стреляй.

Галардо се поотпусна, но ръката му остана върху пистолета, докато мерцедесът не спря зад камиона. Вгледа се през опушеното стъкло и различи внушителното туловище на Пиетро зад волана на луксозния автомобил.

Измъкна се от кабината. Ди Бенедето се озова редом с него. Двамата бързо отвориха вратите на седана и се качиха.

Фарук слезе от каросерията, облечен в чист бурнус. Беше оставил работното си облекло вътре. Позабави се, докато грижливо затваряше вратата след себе си. Дори след като затвориха каросерията, миризмата на бензин продължи да се усеща в уличката. Останал доволен от работата си, Фарук закрачи с обичайното си темпо и се качи в колата. Той също вонеше на бензин.

— Всичко ли е готово? — попита Галардо.

Фарук кимна и му даде идентификационната карта, паспорта и личните вещи на Джеймс Кейл. Беше свалил всичко от тялото.

— Да. Всичко е готово — каза арабинът. — Полях вътрешността с бензина и разтворителя и закрепих сигнална ракета на вратата. Щом някой отвори каросерията, ще настане същински ад.

Галардо кимна. Бензинът и разтворителят бяха бедняшкият заместител на напалма. Сместа щеше да гори силно и концентрирано и да направи незабавното идентифициране на трупа много трудно — особено при липсата на лични вещи и документи. Самият камион беше откраднат предишната вечер специално за случая. Нищо не можеше да насочи следите към тях.

Пиетро подкара към другия край на пресечката и излезе на главната улица, като бибипкаше яростно на останалите шофьори и подплаши една камила.

— Чимино — обади се Галардо по радиото.

— Тук съм — отвърна Чимино; — Отново се движат.

— Пак ли пеша?

— Да.

— Стига си ги следил. Някой да те замести.

— Добре.

Галардо усети как стомахът му се стяга. От осем месеца бяха по следите на артефакта, който Стефано Мурани им бе наредил да намерят. Накрая дирята ги отведе от Кайро, където за този предмет се носеха само слухове, до Александрия; Галардо би трябвало да се сети, че ще стане така.

Проблемът с нелегалните артефакти беше, че не оставяха никакви или в най-добрия случай — почти никакви следи. А ако не са били в обръщение, какъвто бе случаят с този (обущарят, който го беше продал, каза, че го е кътал седемнадесет години в килера), то следата се прикриваше допълнително и от времето.

Още преди да убият продуцента, трима други мъртъвци бяха оставили кървава диря, по която групата вървеше от Кайро. Всички те бяха търговци на редки — и крадени — антики.

— Връщат се към студиото — каза Чимино.

От лявата им страна, където бяха оставили камиона, се дочу глух гърмеж. Галардо се обърна и видя как между постройките се издига черна гъба от пушек. Сирените не закъсняха.

— Я виж ти — промълви Ди Бенедето от задната седалка. — Малко време му трябваше. Този град е бъкан с крадци.

— Е, вече май са с няколко по-малко — отвърна му в тон Фарук.

Двамата плеснаха длани.

Галардо не обърна внимание на кръвожадността на наемниците си. Тя беше нещо нормално за тях, именно затова ги бе взел на работа. Мислите му се насочиха към студиото. Вече го бяха посещавали по време на подготовката. Знаеха кое къде се намира. Нямаше да им е трудно да влязат вътре.

— Сложете ги там — нареди Лесли. — Между другото, някой да е чувал Джеймс?

— Не, но снощи одобри декора и разположението на камерите — отговори един от младоците. — Днес трябваше да обиколи някои други места.

— Добре тогава. Кажете ми, ако се обади. — Лесли насочи вниманието си към подреждането на предметите, които искаше да покаже на Лурдс.

Настанен зад едно малко бюро в дъното на голямото помещение, Лурдс гледаше с нарастващ интерес подготовката на младата жена. Тя явно се мъчеше да направи представянето на артефактите колкото се може по-ефектно. Дори снимаха сцената.

Строен мъж с египетски произход пресече студиото, теглейки зад себе си алуминиев шкаф на колела.

С театрален жест, който идеално би му подхождал на сцената на „Ком ал-Дика“, той извади ключ и го пъхна в ключалката. Резето рязко изщрака.

Лурдс почти не обърна внимание на виещите сирени в района. Хлапе от екипа съобщи, че само на няколко пресечки оттук се запалил камион. Колите на различните служби се втурнали на рояци към мястото на инцидента.

С бавни движения египтянинът бръкна в шкафа, извади шест предмета и ги постави благоговейно на бюрото пред Лурдс. Щом приключи, той се поклони на Лесли, която му благодари, и отстъпи назад.