Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Само тази на сградата. Нищо работа — каза Чимино, докато завиваше с отработени движения заглушителя.

— Добре звучи. — Фарук също си взе оръжие и го пусна в платнената чанта, която висеше на рамото му.

— Хайде тогава — каза Галардо, усещайки трепета в стомаха си от предстоящия екшън и успеха, който несъмнено го чакаше. Потупа чантата и влезе през страничния вход на сградата.

Убеден, че някой се опитва да го изиграе, Лурдс се вгледа по-отблизо в надписа. Струваше му се, че той е бил нанесен наскоро върху стария звънец (което би било глупаво, тъй като подобно нещо би съсипало огромната стойност на артефакта) само за да го заблудят. Ако наистина ставаше дума за фалшификат, то създателят му беше истински майстор. Надписът бе гладък на допир. На места дори бе изтрит до степен едва да се различава.

Аха. Може и да е менте. Но страшно добро менте.

Съвсем инстинктивно Лурдс бръкна в раницата си, която бе оставил до стола, и извади мек молив и таблет с тънка копирна хартия. Постави един лист върху звънеца и затърка с молива върху хартията, за да получи негативно изображение.

— Какво правите? — попита Нийл.

Лурдс бе така погълнат от загадката пред себе си, че не му обърна внимание. Извади малък цифров фотоапарат и засне звънеца от всички страни. Светкавицата, особено когато се използва върху гладка керамика, невинаги позволява да се направят добри снимки на бледи надписи. Именно затова Лурдс използваше молива и хартията.

Беше напълно погълнат от работата си. Дори не забеляза Лесли, когато пристъпи напред и застана от другата страна на бюрото.

— Какво става? — попита тя.

— Къде намерихте това нещо? — попита Лурдс, като въртеше звънеца в ръце. Хлопката издаде тих мелодичен звън.

— В един магазин.

— Какъв магазин?

— За антики. Магазинът на баща му — Лесли кимна към мъжа, който стоеше до стената. Човекът изглеждаше малко разтревожен.

Лурдс го прониза с поглед. Нямаше намерение да позволява да го поднасят. Естествено, ако ставаше въпрос именно за това. Беше почти убеден, че това не е някакъв номер. Струваше му се прекалено засукан. Звънецът изглеждаше истински.

— Откъде е дошло това? — попита Лурдс на арабски.

— От баща ми, сър — любезно отвърна мъжът. — Младата дама поиска да сложим нещо старо наред с другите неща. За да ви изпита по-добре, както сама каза. С баща ми обяснихме, че и ние не можем да прочетем написаното, така че нямаме представа за какво се говори в него. — Той се поколеба. — Младата дама каза, че нямало значение.

— А баща ви откъде е получил звънеца?

Мъжът поклати глава.

— Не зная. В магазина е от години. Татко ми разправя, че никой не е могъл да му обясни какво представлява.

Лурдс погледна Лесли и отново премина на английски.

— Искам да говоря с баща му. Да видя магазина, откъдето е дошъл този звънец.

Лесли изглеждаше изненадана.

— Добре. Сигурна съм, че можем да го уредим. Какво не е наред?

— Не мога да го прочета. — Лурдс погледна отново звънеца, все още невярващ в собствените си думи.

— Няма проблем — каза Лесли. — Не смятам, че някой наистина ще повярва, че можете да четете всички тези езици. Знаете повечето. Зрителите и така ще бъдат впечатлени. Аз съм впечатлена.

Лурдс си наложи да запази търпение. Лесли всъщност не разбираше проблема.

— Аз съм специалист по езиците, които са се говорели тук — каза той. — Цивилизацията такава, каквато я познаваме, е започнала съществуването си недалеч оттук. Познавам използваните в района езици като пръстите на ръката си, били те живи или мъртви. Предвид това надписът би трябвало да е на някой от алтайските езици. Тюркски, монголски или тунгуски.

— Опасявам се, че не разбирам за какво говорите.

— Това е езиковото семейство, което обхваща този район — обясни Лурдс. — Именно оттам са произлезли всички тукашни езици, макар че в лингвистичните среди се водят ожесточени спорове по въпроса. Някои смятат, че алтайският е произлязъл от някакъв наследствено предаван език, думи и идеи — а може би дори и символи — записани някъде в генетичния ни код.

— Генетично предразположение към език? — изненадано повдигна вежди Лесли. — Никога не съм чувала за подобно нещо.

— Нищо чудно. Аз самият не вярвам в това. Има друга, по-проста причина толкова много езици в един момент да са имали общи черти. — Лурдс се овладя. — Всички онези народи със своите различни езици са живели в съседство един с друг. Търгували са помежду си, имали са сходни цели, общували са. А за целта би трябвало да използват общи думи.