Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Лурдс се огледа, не можеше да скрие усмивката си. Шестима млади мъже и жени стояха до Лесли и гледаха какво ще направи. Почувства се като дете, унесено в любимата си игра.

— Какво толкова смешно има? — попита Лесли.

— Това. — Лурдс махна с ръка към шестте предмета. — Всяка година в университета студентите ми носят какви ли не неща за разчитане. Е, обикновено са копия, а не оригинали.

— Ресурсите ми са малко по-големи от тези на средностатистически студент — малко троснато отвърна Лесли. Явно бе твърдо решена вложените от нея време и проучвания да не бъдат отхвърляни с лека ръка.

— Определено — направи й комплимент Лурдс. — Въпреки това се чувствам като фокусник на градинско увеселение, който не е отишъл да изнася представление, но щом гостите научат с какво се занимава, го карат да им показва номера и охкат и ахкат.

— Или пък се опитват да го разобличат и да го направят за резил — обади се един от младоците. Беше с обръсната глава, а ръцете му бяха покрити с татуировки.

— Това ли очаква мис Крейн? — попита го Лурдс. — Да ме направи за резил?

Младежът сви рамене.

— Откъде да знам. Заложих няколко кинта, че няма да разчетете всичко. Но тя май се надява, че ще се справите.

— Нямам нищо против да получа твоите няколко кинта, Нийл — отвърна Лесли. — Уверена съм, че професор Лурдс е точно такъв, какъвто го представя Харвард. Голям познавач на всички известни древни езици.

— Само на няколко — поправи я Лурдс. Макар че мога да се оправя с всички , призна пред себе си той. Не беше самохвалство. Наистина можеше.

— Май се започна с уговорките — ухили се Нийл.

Сградата беше от по-старите в града. Климатичната инсталация не беше планирана при строежа. В резултат на това помещението бе уютно, но далеч не херметично затворено като хотелската стая на Лурдс. Беше ъглово и едната редица прозорци гледаше към сиво-зеленото Средиземно море, а от другата се разкриваше превъзходен изглед към центъра на Александрия. Лурдс бе готов да се обзаложи, че сигурно ще може да види и „Ком ал-Дика“.

Лесли му бе обяснила, че офисът е бил опразнен и преустроен според нуждите на програмата. Част от помещението се заемаше от осветена и готова за работа малка сцена, изолирана от прозорците, за да могат да контролират по-добре светлината. Беше подредена като кабинет, с отрупани с фалшиви книги лавици и бюро за Лурдс. Писалището беше по-голямо от онова в кабинета му в Харвард. Покрито с компютърно оборудване, което сигурно можеше да управлява космически кораби, то явно прилягаше на образа на рок звезда, за каквато смяташе да го представи предаването.

По-голямата част от помещението беше пълна с камери, микрофони и камари звукозаписна техника. Кабели се виеха като змии във всички посоки и сякаш едва успяваха да ги държат под контрол. Като цяло обстановката му се видя малко застрашителна.

Лурдс взе първия предмет — дървена кутия, дълга петнайсетина сантиметра, широка около десет и дълбока към пет. Капакът и страните й бяха покрити с цветни йероглифи. Отвори я и видя вътре малка фигурка на мумия.

— Знаете ли какво е това? — Лурдс обърна кутийката, за да я покаже на снимачния екип.

— Шабти — отвърна Лесли.

— Много добре. А знаете ли какво е шабти?

— Амулет за късмет, който оставяли в гробниците.

— Не точно. — Лурдс потупа изображението. — Фигурката трябвало да представя иконома на покойния — някой, който да работи вместо него в отвъдния свят.

— Едно е да знаеш какво е, но съвсем друго — да прочетеш надписа — обади се Нийл.

— Откъс от шеста глава на „Книга на мъртвите“. — Лурдс разгледа надписа; не му се искаше да продължи, в случай че някой е променил надписа, който би трябвало да е нанесен върху кутийката. Но всичко беше точно както трябва. Зачете йероглифите с лекота. — „Ако съм призван да върша работа в отвъдното, то списъкът (със задължения) ще бъде възложен на теб всеки път, когато трябва да хвърлям семена в тинята, да напоявам нивите, да пренасям пясък на запад или изток. «Правя го — ето ме, тук съм» — трябва да отвърнеш ти“.

Лесли хвърли бърз поглед в бележника си, след което го подаде на Нийл.

— Е, едно на нула за него — рече Нийл и й го върна. — Може пък да го е научил наизуст.

Лурдс се зае със следващия предмет — копие на папирус с коптска писменост, който му изглеждаше страшно познат. Вдигна очи към Лесли.

— Това е от шифрования документ, който преведох.

— Така е — съгласи се тя. — Нямаха аудио версия и си помислих, че не е зле да чуя как звучи.