Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

След края на вечерята беше взела такси до един клуб наблизо, за да се обади на Иван Черновски. Не искаше шефът й да разбере в кой хотел са отседнали. Не го откри у дома. Съпругата му каза, че работел по някакво убийство.

Новината я накара да се почувства гузна. Черновски беше някъде на улицата и може би го грозеше опасност, а нея я нямаше да прикрива гърба му. Жена му Ана й беше дала да разбере колко загрижен е той за нея. Явно Черновски споделяше всичко у дома. Наташа беше уверила Ана, че е добре и я бе помолила да му предаде, че отново ще се обади в най-скоро време.

Държеше се на разстояние, но ако Лесли се обърнеше, щеше да я види. За щастие стаята й се намираше в същата посока. Имаше извинение.

Лесли обаче не се обърна нито веднъж. Вървеше право към вратата на Лурдс. Спря пред нея и вдигна ръка да почука. Сетне явно премисли, бръкна в чантичката си и извади магнитна карта.

Прекара я през четеца, лампичката светна зелено и Лесли влезе вътре.

Наташа нито за миг не забави крачка, но изпита дълбоко безпокойство. Най-много обаче се измъчваше от факта, че не знае какво я кара да се чувства така. От самото начало й беше ясно, че Лесли се натиска на професора. Съмняваше се обаче Лурдс да е толкова суетен, че да го приеме сериозно.

Това можеше да се окаже проблем. Лурдс й беше нужен във форма и с трезв ум, ако искаше да има реални шансове да намери убийците на сестра си.

В същото време Наташа си даваше сметка, че не й допадаше самата идея Лурдс да бъде с друга жена. Друга. Улови този нюанс в мислите си и това не й хареса особено.

Помисли си дали да не отиде в стаята на Лурдс и да развали купона, но реши, че е детинско. Затова се прибра в стаята си и поръча бутилка водка „Финландия“. Донякъде се почувства удовлетворена, че ще я впишат на сметката на стаята и на Лесли ще й се наложи да дава обяснения.

Вълнение и възбуда обхванаха Лесли, когато чу течащата вода и видя от банята да излиза пара. Нямаше предвид точно това, но пък можеше да стане забавно. Усети как на лицето й се появява усмивка.

Телевизорът показваше CNN. Компютърът беше включен на бюрото.

Все пак се поколеба. Добре де, или действаш, или не — каза си тя. Бързо пое дъх, събу обувките си и се освободи от дрехите.

Чисто гола, Лесли пристъпи в банята.

Лурдс лежеше във ваната с отметната назад глава и затворени очи. Отначало Лесли си помисли, че е заспал. Но когато приближи и сянката й падна върху лицето му, той рязко отвори очи.

Когато я видя, не направи опит да се прикрие и да се прави на срамежлив. Просто си лежеше и я гледаше. После се усмихна.

— Не ми се вярва случайно да си объркала стаята — рече той.

Лесли се изкиска. Това не беше очаквала. Но едно от качествата му, които бе започнала да цени през деветнадесетте дни, откакто се познаваха, беше чувството му за хумор.

— Не — отвърна тя. — Не съм.

Но той не я и покани.

— Нещо против? — попита тя, като сочеше ваната.

— Абсолютно нищо. Макар че настаняването може да се окаже трудничко.

Лесли стъпи във ваната, застана така, че краката му да са между нейните, и седна върху бедрата му. За момент се усъмни, че той ще прояви интерес към онова, което й беше на ума. Ако не беше заинтригуван, щеше да ме отпрати. Тогава интересът му се прояви, твърд и настоятелен, плъзна се нагоре между бедрата й и докосна долната част на корема й.

— Тъй значи — рече с усмивка Лурдс. — На какво дължа това удоволствие?

— Не е удоволствие — каза Лесли. — Засега. Но мисля, че ще стане. — Наведе се към него и го целуна дълбоко. Топлината на тялото му запали пламъци в нея. Главата й се замая и мислите й се пръснаха в пъстър калейдоскоп.

Той миришеше на сапун и мускус. Устните му имаха вкус на вино. Лесли чу как сърцето й заби сякаш в главата, когато грапавите му длани се плъзнаха по тялото й. Той хвана бедрата й и я придърпа към себе си, но не се опита да проникне в нея. Близостта му обаче беше влудяваща, защото онова беше точно там .

Лесли раздвижи бедра и се опита да го улови, за да го вкара. Той обаче се стегна и избягна интимната й прегръдка.

— Още не — прошепна в шията й.

— Помислих, че си готов — каза тя.

— Аз да. Но ти не си.

Понечи да възрази и да му каже, че е готова. Най-добре знаеше дали е готова или не. Беше повече от готова.

Ръката му се плъзна помежду им, докато се целуваха. Захапа устните й, докато я докосваше нежно. Не й се вярваше, че той ще открие онова, което търсеше. Проклетата точка — онази, която носеше такава наслада — никога не се намираше на едно и също място. Или поне така й се струваше.