Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Защо говорите за Атлантида? — попита Наташа. — Има ли нещо във вашите проучвания, което е свързано с нея?

Вещица , помисли си Лесли. Откакто Наташа се лепна за тях, забавленията свършиха. Когато пътуваха към Москва (дори с опашката Гари), нещата обещаваха да станат интересни. А сега тя не можеше да прекара и пет минути в разговор с представителния професор, без руското ченге да се намеси.

Разбира се, съжаляваше за загубата на сестра й. Но все пак не виждаше защо Наташа трябваше да се самопоканва.

— Интересното е, че темата за Атлантида наистина се появи по време на проучването ми — каза Лурдс и се протегна. — Според някои теории именно Йоруба може да е била Атлантида.

— Да бе — обади се Гари.

— Да бе — отвърна Лурдс.

Лесли се усмихна. На подобен език сигурно не се гледаше с добро око в Харвард. Но на Лурдс като че ли не му пукаше. Именно това харесваше най-много в него. Беше истински .

— Иле-Ифе е град на йоруба, който днес се намира в Нигерия. Според документите, които прегледах, градът е съществувал на това място още от десетхилядната година преди Христа.

— Това съответства на установената за Атлантида хронология — призна Гари.

— Според някои историци йоруба са били голяма морска сила — продължи Лурдс. — Видях документи, свидетелстващи за голям флот, който бил унищожен при катаклизъм в океана, опустошил и голяма част от вътрешната суша.

— Като потъване на остров ли?

— И появилото се в резултат на това цунами — кимна Лурдс. — Йоруба били известни със своите търговци и занаятчии. Аромирите били адмирали, а олоките — търговци, които обикновено заминавали за цяла година. Учените мислят, че са пътували до Азия и Австралия, както и до Северна и Южна Америка.

— Какво общо има всичко това с цимбала, заради който бе убита сестра ми? — остро попита Наташа.

Думите й отрезвиха двамата мъже. Лесли възнегодува срещу лекотата, с която Наташа пое разговора в свои ръце. Винаги изглеждаше толкова спокойна и хладнокръвна.

— При проучванията си попаднах на интересен факт, който отначало подминах — каза Лурдс. — В ранния период от съществуването на Иле-Ифе малко хора можели да четат и пишат на своя език. Това познание се пазело в тайна от всички, с изключение на неколцина избраници.

— Мислиш ли, че надписите върху цимбала и звънеца са на йоруба?

— Възможно е. — Лурдс се прозя. — След като се натъкнах на това, трябваше да правя още проучвания. Според легендата Одудуа и брат му Обатала, който също бил син на бога — небе Олорун 6 6 Друго име на Олодумаре — Б.пр. , създали света. Обатала сътворил хората от глина, а Олорун им вдъхнал живот.

— Мит за сътворението — каза Гари. — Всяка култура си има такъв.

— И интересното става, когато се потърсят общите черти на всички тези митове — каза Лурдс.

— Значи ще продължите да търсите в института надписи, които приличат на онези върху цимбала и звънеца? — попита Наташа.

— Това е планът ми.

— Колко време ще отнеме това?

Лурдс сви рамене.

— Нямам представа. Проблемът е, че вече почти съм преровил всички материали, които имат там.

— И какво ще стане после?

— Ще се наложи да погледнем самите извори.

Това събуди вниманието на Лесли.

— Имаш предвид пътуване до Западна Африка ли? Лурдс я погледна и кимна.

— Ако се наложи, да.

Кеймбридж порт

Кеймбридж, Масачузетс

03.09.2009

Бес работеше в кабинета, когато играта загрубя. Беше включила компютъра на жертвата и прехвърляше съдържанието на твърдия диск върху външното устройство, което бе донесла. Прерови и папките в чекмеджетата, но повечето от тях бяха презентации и лекции.

Точно тогава външната врата се отвори и някой влезе.

Бес се задейства моментално. Пристъпи до вратата на кабинета и се долепи до стената. Ритъмът на сърцето й се ускори едва доловимо. И преди й се беше случвало да я изненадат. Днес тя приличаше на обикновен служител от газовата компания.

Спароу не беше така хладнокръвен. Слезе по стълбите със слушалки в уши и не видя новодошлия, докато не стана късно. Освен това носеше вързоп на рамо и приличаше на някакъв зъл Дядо Коледа. Явно беше свалил калъфа на възглавницата от спалнята на жертвата и я бе напълнил с всичко, което беше привлякло погледа му.

Това не беше част от плана.

Непрофесионално, и дори по-лошо — непростимо, тъй като трябваше да действат тихомълком. Бес си обеща, че повече никога няма да работи с този тип.