Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Патрицио Галардо прибра телефона в джоба си и си запробива път през пристанището. Ускори крачка, когато видя товарния кораб „Каролинска луна“, хвърлил котва на около триста метра напред.

Според доклада на информатора Лурдс и групата му трябваше да са някъде наблизо.

Четирима от хората му вървяха с него. Всички криеха пистолети под палтата си.

Недалеч отби полицейска кола. Двама униформени заемаха предните седалки. Отзад седеше мъж в цивилни дрехи.

Вътрешната аларма на Галардо за полицаи се включи. Той инстинктивно забърза към близката пресечка. Бяха оставили голяма каша в Москва и той се запита дали сега тя няма да ги удави.

Чу се скърцане на спирачки. Някакъв двигател смени оборотите.

— Ченгетата са след нас — обади се един от хората на Галардо.

— Пръснете се — нареди той. — Прикривайте ме, ако се опитат да ме приберат.

Продължи да върви, но слушаше напрегнато как гумите на приближаващата кола шумолят по чакъла.

Някой извика към него на руски. Не му обърна внимание. Много от пристигащите в пристанището моряци не говореха руски.

— Сър — извика мъжът, този път на английски.

Галардо продължи, без да намалява крачка. Някои моряци не говореха и английски.

Отвориха се врати. Някой се затича след него.

Галардо спокойно бръкна в джоба на палтото си за 9-милиметровия пистолет. Ако полицаите търсеха него, едва ли щяха да се задоволят само с няколко въпроса.

Нечия ръка го хвана за рамото.

— Сър — повтори полицаят.

Галардо внезапно спря и се обърна. Рязкото движение свари полицая неподготвен. Пистолетът на Галардо опря стомаха на ченгето, преди то да проумее какво става. Като постави лявата си ръка зад главата на мъжа, за да може да го използва като щит, Галардо натисна спусъка три пъти един след друг. Щеше да стреля поне още веднъж, но от ритането пистолетът се заплете в гънките на палтото му.

Дрезгавите гърмежи изпълниха алеята.

Полицаят се олюля и политна към Галардо. Чертите на младото му лице бяха изкривени от шока.

Цивилният инспектор и полицаят се опитаха да излязат от колата с извадени оръжия. Ди Бенедето приближи небрежно инспектора отзад, опря пистолет в тила му и му пръсна мозъка.

Осъзнал опасността, в която се намира, шофьорът понечи да се обърне. Ди Бенедето го застреля в лицето и го повали с ритник.

Галардо избута убития от себе си и тялото рухна на земята. Пластмасовият правоъгълник на ръкава на полицая привлече вниманието на убиеца. Той коленичи, за да го разгледа по-отблизо.

В прозрачния джоб видя своя снимка. Бяха използвали същия похват като него, докато търсеше археоложката.

— Патрицио — Ди Бенедето вдигна ръката на цивилния инспектор. Беше покрита почти изцяло с кръв, но прозрачният правоъгълник се виждаше.

Знаеха кой е.

Студеното осъзнаване сви стомаха му. Не знаеше как са успели да го идентифицират. По правило бе предпазлив, но ченгетата все пак бяха успели на два пъти да го тикнат зад решетките.

Пусна ръката на мъртвеца и се изправи. Разкопча палтото си и освободи пистолета. С бързи движения махна пълнителя и го смени с пълен.

— Трябва да се махаме оттук — каза Ди Бенедето. — Гърмежите ще докарат още ченгета, а те вече те търсят.

Галардо кимна и издиша.

— Знам. Да видим дали преди това ще намерим професора.

— Къде е Наташа? — попита Лесли.

Лурдс обърна гръб на големите кораби в залива и погледна към малкото магазинче, където допреди малко бе стояла Наташа. Нямаше я.

— Говореше по телефона — обади се Гари, който снимаше пристанището.

— Вече не. — Лесли погледна часовника си. — Кога трябваше да се срещнем с капитана на кораба?

— В десет и половина — каза Виктор. Изглеждаше спокоен и уверен.

Безпокойството загриза Лурдс. Ако Наташа беше разбрала нещо за убийците на сестра си, щеше ли да им каже? Или просто ще реши да действа и да ги изостави? Той беше сигурен, че тя е в състояние да действа сама. Очевидно не се интересуваше от историческите подробности.

— Ето я — каза Гари и посочи към сградата от другата страна на улицата.

Лурдс се обърна и я видя да бъбри с някакъв мъж на средна възраст с доста неугледен вид. Предположи, че човекът е докер, но се зачуди защо Наташа се мотае, когато имаше работа за вършене.

Мъжът я почерпи с цигара. Тя се наведе напред към запалката и закри огънчето с длани. Изведнъж без никакво предупреждение сграбчи мъжа за гърлото, свали го на колене и го просна на земята с един страничен ритник.