Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Михаил Рихтер стоеше на обичайното си място. Беше дебел и бръснеше главата си, но поддържаше буйна брада. Между зъбите му димеше зловонна пура. На кръста му беше препасана мръсна престилка. Две красиви жени обслужваха заведението под зоркото му око.

— А, Патрицио — поздрави той. — Как я караш?

— Напрегнато — отвърна Галардо. — Нямам време за приказки. Трябва да използвам задната врата.

Михаил кимна на един от мъжете до вратата. Онзи стана и излезе навън.

— Изчакай — каза Михаил. — Ако никой не идва оттам, ще те пусна.

Ако никой не е по петите ми, нямаше да ми трябваш. Галардо изсумтя яростно, но се облегна на бара и взе чаша бира, която сервитьорката му предложи по нареждане на домакина.

Изпратеният навън се върна, погледна към Михаил и поклати глава.

— Имаш късмет, Патрицио. Насам. — Михаил им махна да минат зад бара.

Галардо и хората му го последваха в склада отзад и по стълбите към мазето. Михаил включи голата крушка, висяща от тавана. Бледожълта светлина изпълни помещението.

Михаил отиде до отсрещната стена и изтъркаля една бирена бъчонка. Натисна стената и каменната плоча в краката му се плъзна настрани и разкри стъпала, които се спускаха по спирала надолу.

По-голямата част от Одеса се издига върху варовикова основа, която се копае лесно. Много хора се бяха възползвали от предимствата на меката скала, за да изградят домовете си. По-късно, когато контрабандата се бе превърнала в доходоносна професия, под града бяха прокопани тунели, плетеница от катакомби, в които се складираха и криеха стоките.

— Вземи. — Михаил подаде газен фенер.

Галардо докосна фитила със запалката си и свали ветроупорното стъкло. Изчака пламъкът да се разгори достатъчно силно, нагласи го и заслиза надолу под земята.

Лурдс и спътниците му бяха успели да се изплъзнат, но имаше начин Галардо да ги проследи. Щеше обаче да мине доста време, преди да се върне по работа в Русия.

Надяваше се, че Лурдс няма да остане в района. Това можеше да се окаже проблем.

Пристанището на Венеция

Венеция, Италия

28.08.2009

Лурдс седеше в отдалечаващата се от кораба лодка и гледаше към града. Вонята от застоялата вода донякъде убиваше очарованието, но за него Венеция си оставаше все така великолепна. Утринното слънце багреше източното небе в пурпур и злато, но туристите вече пълнеха улиците и каналите.

— Усмихваш се — обади се Лесли. Седеше до него на скамейката. От време на време вълните ги люшкаха и телата им се допираха сладостно и изкушаващо.

— Така ли? — попита Лурдс и опипа лицето си, сякаш за да се увери лично. Разбира се, че се усмихваше. — Сигурно е заради компанията.

Лесли му се усмихна.

— Щях да съм поласкана, ако беше така, но би било глупаво да се връзвам.

— Заради града е — призна си Лурдс. — Някои от най-големите умове на света са идвали тук. Писали са книги, пиеси и поезия, които се изучават до ден-днешен. Кралски фамилии, търговски палати и империи са се въздигали и рухвали на това място.

Млъкна, преди да е започнал да чете лекция.

— Случвало ли ти се е да бъдеш на място, от което да не се възхищаваш?

Лурдс поклати глава.

— Не. Не и на местата с минало. Щом знам езика на местните хора, винаги мога да намеря истории и легенди, на които да се възхищавам. Обществата и културите са уникални, но показват най-доброто от себе си, когато са поставени едни до други. Когато се сблъскват или съревновават.

— Имаш предвид, когато воюват ли? Не виждам нищо добро във войната.

— Войната е зло. Но тя е част от човешката цивилизация. Ако не водеха войни, народите рядко щяха да опознават други народи. Нямаше да разменят идеи, страсти или език. Всеки знае какво влияние са оказали кръстоносните походи върху храната, математиката и науките. Малцина обаче знаят, че китайците също са били мореплаватели и пътешественици. Имали са огромни платноходи, някои достигащи дължина до двеста — двеста и петдесет метра, и моряците са общували с множество култури в периодите на разцвет.

— Но това взаимодействие не води ли до разпад на езиците? Не ги ли смесва, не ги ли замърсява?

— Случва се, но корените на първоначалния език си остават, а смесването на два езика позволява по-доброто изучаване на техните сходства и различия.

— Ще приема думите ти. — Лесли го погледна по-сериозно. — Между другото, разговарях с продуцента си. Той ни отпусна допълнително време да проследим тази история, но вече се чувствам длъжна да му покажа нещо.