Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Флайнхард крачеше авторитетно по идеално чистите коридори на института. Хората бързаха да му сторят път.

— Моята група се занимава с интеграцията и конфликтите — каза професорът.

— Значи изучавате племенните войни?

— И търговията с роби. Боя се, че едното не може без другото. Африка, и особено Северна Африка, след пристигането на европейците и въвеждането на пазари, за които йоруба и другите народи не са и помисляли, е преобразила коренно тези племена.

— Търговията често го прави, за добро и за лошо.

— Изследваме и документираме интеграцията и конфликтите, защото смятаме, че именно тези елементи най-добре определят сходствата и различията между културите.

— Възгледите за родството, приятелството, езика и историята.

— Именно — Флайнхард се усмихна, приятно изненадан. — Ритуалите и вярванията на една култура ни дават много информация за това каква е била преди и с кого е влизала в контакт.

— И помагат за изграждането на хронология — каза Лурдс.

Флайнхард кимна.

— Впечатлен съм. Следите развитието в различните области. Повечето хора в наше време не гледат с добро око на интердисциплинарните подходи.

— Всъщност проектът привлече вниманието ми. Пък и лингвистите, археолозите и историците често се вълнуват от едни и същи неща. Напоследък е твърде трудно да бъдеш в крачка с всичко, което става в науката. Все пак се старая да се информирам колкото се може повече.

— Зная. — Флайнхард се усмихна малко тъжно. — Боя се, че губим основните си познания. Езиковедите обикновено разговарят помежду си. Но пък нали езикът е вашата специалност?

— Да. Основното познание е проблем, пред който в крайна сметка се изправя всяка разширяваща се цивилизация — каза Лурдс. — Дори преди две-три хиляди години технологиите са се развивали по-бързо, отколкото хората са можели да ги разпространят. Библиотеките, където знанието е можело да се пази и предава, донякъде помогнали, но разпространението и споделянето си останало проблем до появата на печатарската преса на Гутенберг.

— Разпространяването и споделянето все още си остават проблем. Ако не беше този проект и бюджетът, който върви с него, нямаше да мога да си позволя повечето си източници и литература.

— Разбирам. Дори интернет с всичките си възможности за комуникация не е в състояние да върви в крачка. Моят бюджет никога не покрива онова, което искам да прочета. Всяка година излизам с огромни преразходи.

Флайнхард се разсмя.

— Това е редовното оплакване на всеки учен, който се е посветил сериозно на занаята.

Помещението, в което се пазеха документите и артефактите на йоруба, се оказа по-малко, отколкото очакваше Лурдс. Явно разочарованието се бе изписало и на лицето му.

— Не всичко е тук — обясни Флайнхард, докато включваше компютъра. — Колкото и да е голям институтът, мястото просто не ни стига. Много от документите, които сме възстановили или поне копирали, са прехвърлени в цифров вид. Базата данни е доста голяма.

Лурдс остави раницата си на пода и седна на стола, който му предложи Флайнхард.

— Позволих си да отбележа файловете, от които се интересуваше професор Хапаева. — Флайнхард затрака на клавиатурата. — Нали тях искате да видите?

— Като начало, да. Нямам представа накъде ще ме отведат.

— Е, ако проучванията ви тук влязат в телевизионната програма, надявам се да ни споменете. Институтът винаги може да оползотвори допълнителни дарения.

Лурдс обеща, че ще го има предвид, но вниманието му вече беше насочено другаде. Постепенно се потопи в света на йоруба, в страната, историята и жителите. Само няколко минути по-късно беше съвсем омагьосан.

Трастевере

Рим, Италия

29.08.2009

— Добре дошли, отче. Моля, заповядайте.

Мурани не обърна внимание на обидата, макар че не беше някакъв си прост свещеник. Знаеше, че старицата не бе омаловажила умишлено положението му. Напоследък тя имаше проблеми с паметта и ясното мислене.

— Благодаря, сестро. — Мурани я остави да поеме палтото му. Днес носеше традиционно черно. Броеницата висеше окачена на врата му.

— Другите са отзад, отче — каза старицата и остави палтото на закачалката.

Мурани тръгна през голямото, елегантно жилище. Не всички членове на Обществото на Квирин бяха останали в Църквата. Организацията се нуждаеше от известна автономност и не съществуваше изцяло под дебнещите очи на папството. Имаше и членове, които не бяха църковни служители. Понякога парите трябваше да дойдат от другаде. Случваше се да се правят сделки с вярващите.