Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Този човек е твърде опасен. Ако успее да разчете надписа…

— Каза, че никой, освен теб не би могъл.

Това не беше съвсем вярно. Мурани бе успял да дешифрира някои от бележките за инструмента, но не много. Ако не бяха допълнителните илюстрации, нямаше и това да постигне. Въпреки това се бе приближил повече от всеки друг до разчитането на древния език.

— Лурдс е много опитен — каза той.

Известно време крачеха мълчаливо, като лека-полека завиха обратно към гаража, където Мурани бе оставил колата си.

— Той е по следите на нещо — обяви Галардо.

— Откъде знаеш?

— Защото знам какво да гледам, когато се стигне до следене. Смята, че е попаднал на нещо. Именно затова е в Лайпциг. Иначе щеше да е побягнал към къщи, след като го пипнах в Москва.

— А там какво го е привлякло?

— Още нямам представа. Ако всичко в Германия е спокойно, ще стигна дотам за около ден.

— Може вече да се е махнал оттам.

— И да се махне, ще го намерим. Междувременно искам да наема хора, които да претърсят дома му в Бостън.

— Защо?

— За да го опозная по-добре. Често претърсвам домове на клиенти, за да проверя това-онова. Най-вече, за да разбера дали имат достатъчно пари да ми платят. Ако нямат добра охранителна система, отговорът по принцип е не. Заслужава си да се провери домът на Лурдс, за да се види дали не снася информация, докато го няма.

— Да снася информация?

— Да. Докато е на път, човек може да прехвърля файлове от преносимия си компютър на твърдия диск у дома. Или на някое друго място. Ако някой влезе у тях и копира съдържанието на твърдия диск, може да открием какво е сметнал за добре да прехвърли. Може дори да разберем какво знае.

Мурани не се беше сетил за това.

— Действай.

Върна се в гаража, където беше оставил колата си. Галардо дойде с него. Беше тъмно и Мурани се радваше, че здравенякът е наблизо.

— Обади се веднага щом научиш нещо за Лайпциг или в дома на Лурдс.

— Добре. — Галардо стоеше пред колата.

Мурани тъкмо се канеше да се качи, когато зърна познато лице в сенките отвъд осветения паркинг. Побиха го ледени тръпки.

Папата беше пратил човек да го следи.

Не можеше да си спомни името му. Май беше Антонио или Луиджи. Нещо такова.

— Какво има? — попита Галардо.

— Сгреших — с тих глас отвърна Мурани. — Проследили са ме. Или са ме забелязали случайно.

— Има някой тук ли?

— Да. В другия край. До задната стена.

Страхуваше се, че Галардо ще се обърне, но той не го стори.

— Има ли някой от Църквата, който да знае кой съм?

— Не зная. Но ако се разчуе за станалото в Москва, сигурно ще ми задават много въпроси.

Галардо моментално намери решение. Лицето му се вкамени.

— Добре, не искаме подобно нещо. Дай ми ключовете.

Стомахът на Мурани се преобърна. Дори ако младият свещеник изтичаше при папата и той не проявеше особен интерес към срещата, това не се отнасяше за Обществото на Квирин. Те пазеха ревностно тайните си и ако видеха в него заплаха, щяха да го лишат от всякаква информация. Не можеше да позволи подобно нещо.

Пусна ключовете в дланта на Галардо.

— Качвай се бързо — нареди Галардо, докато отключваше. — На мястото до шофьора.

Мурани заобиколи колата и се качи.

Галардо запали двигателя, превключи на скорост и бръкна под якето си за пистолета. Докато излизаше на платното, плъзна оръжието под бедрото си.

— Какво ще правиш? — попита Мурани.

— Ще се погрижа за твоя проблем. — Галардо видя, че младият свещеник тръгва към стълбите и натисна газта.

Свещеникът се затича, явно уплашен. Расото му се развя около него, щом изхвърча през изхода.

Галардо се носеше след него и гумите изсвистяха, когато зави рязко надясно след жертвата си на тротоара.

Свещеникът вече беше напълно паникьосан. Тичаше с всички сили, сякаш го гонеха хиляда дяволи.

Галардо даде още газ. Задмина бягащия свещеник и го засече. Пешеходци отскочиха уплашено назад.

Свещеникът беше в капан. Изкривеното му от страх лице бе само на сантиметри от прозореца на Мурани. За миг погледът му срещна този на кардинала. После свещеникът си плю на петите и побягна по уличката.

Галардо даде назад, зави и превключи на предна, за да продължи преследването. Гумите се завъртяха на място, след което колата полетя бясно напред към редицата кофи за боклук.

Мурани нямаше време да попита, но разбра какви са плановете му. Галардо натисна газта. Колата полетя още по-бързо и настигна свещеника. Бронята го удари отзад в краката и го просна на земята.